Акне вулгарис е едно от най-често срещаните кожни заболявания, засягащо приблизително 85 % от младежите между 12 и 24 г. При хора между 25 и 34 г. този процент е много по-нисък – 8, а между 35 и 44 г. – едва 3. Предполага се съществуването на генетичен фактор, но по принцип състоянието се свързва с възрастта и „бушуването“ на хормоните -наблюдава се засилено отделяне на себум от мастните жлези, дължащо се на повишено производство на андрогени. Свръхотделянето на себум е следвано от засилено лющене на фоликулярния епител и образуване на комедони. Комбинацията от мъртви клетки и себум създава благоприятни условия за развитието на Propionibacterium acnes -бактерията виновник за акнето. По-точно нейните токсини привличат лимфоцити и неутрофили /клетки, изяждащи мъртвите си събратя/ и предизвикват производството на провъзпалителни молекули.
Основното лечение включва ретиноиди за външно и системно /вътрешно/ приложение, ан-тимикробни препарати и системни хормонални лекарства. Локалните средства са ефективни при леко до умерено акне. Бензоил пероксид е евтино и ефективно лечение. Има антимикробен, анти-комедонен и противовъзпалителен ефект. Ацелаиновата киселина е със сходни свойства. Антибиотиците за външно приложение са ефективни при настъпили възпалителни изменения на кожата, но употребата им се свързва с развиване на бактериална резистентност. Затова напоследък специалистите, сред които и проф. Бюхнер, препоръчват употребата им да не надвишава 4 до 6 седмици. Ретиноидите за външно приложение, сред които често използвани са изотретиноин и адапален, са подходящи за по-тежки форми на акне – самостоятелно или в комбинация с бензол пероксид или антибиотици /също външно/.
При умерено и тежко акне могат да се вземат вътрешно антибиотици, като доксициклин и миноциклин. Оралният изотретиноин е изключително ефективен при най-тежките форми на акне и при болни, които не реагират на друго лечение. Но, внимание! Той е мощен тератоген /води до увреждания на плода/, предупреждава проф. Бюхнер. Затова жени в детеродна възраст задължително трябва да го приемат едновременно с определен вид орални контрацептиви. Хапчето антибебе трябва да се взема също 6 месеца преди и 6 месеца след терапията с изотретиноин.
Розацеята е често срещано /около 10% заболеваемост/ хронично нарушение в централната част на лицето с непозната етиология. Засяга най-често хора в средната възраст, между 30 и 60 г., със светла кожа. Жените страдат по-често. Изразява се в зачервяване на лицето, поява на пъпки, червени жилки по бузите, носа, челото. Експертната комисия по класификация и степенуване на Националното дружество по розацея на Швейцария я разделя на първична и вторична. Първичната пък се дели на подвидове: лицева еритема /зачервяване/ и периодични обриви. Вторичната включва възпаления, сърбежи, очни възпаления и други, по-рядко срещани прояви. Най-типична изява е зачервяването, което може да се предизвика от различни фактори, включително леко повишена температура.
Малко се знае за причините за заболяването. Приема се, че съществуват генетични, външни
/UV лъчите/, съдови и възпалителни фактори, както и влияние на някои микроорганизми, един от които е Helicobacter pylori /причинителят на язвата/. Всъщност проф. Бюхнер не вижда връзка между бактерията и розацеята, затова и не предприема проучвания в тази област.
След дългогодишни спорове напоследък все повече учени отхвърлят подобна зависимост фактът, че розацеята реагира на антибиотично лечение не означава, че неин причинител е хеликобактер пилори.
Съвременното лечение на розацеята включва външно приложение на метронизадол и ацелаи-нова киселина. При по-тежки и упорити случаи -метронидазол,тетрациклин, доксициклин или изотретиноин през устата. Някои лекари сравняват ацелаиновата киселина с плацебо, но според проф. Бюхнер тя е отлично съвременно средство за локално приложение при розацея.