Всички сме чували за различните видове, форми и превъплъщения на кръста като религиозен символ, свещен за християнството и будизма. Но малцина знаят, че той дължи произхода си на небесно събитие, което създало Земята и небето, според древновавилонската поема за сътворението на света “Енума Елиш”. Възникнала преди 6 хиляди години, тя описва доста научно приемлив сценарий за формирането на Земята и астероида “Белт”, източника на земната Луна, произхода на кометите и много други необикновени качества на Слънчевата система, които не се обясняват от съвременната наука. Според “Енума Елиш”, планетата на боговете Нибиру била орисана завинаги да се връща към мястото на небесната битка, където пресичала пътя на воднистата планета Тиамат и затова шумерите я наричали Планетата на пресичането и в най-ранната пиктографска писмена система била представяна чрез знака на кръста. Оттогава до днес този знак е преминал през много вариации, но не е престанал да бъде едно –
енергиен двигател и то най-мощният между всички други
До този извод стига известният руски физик Александър Кушелев, ръководител на лабораторията “Наномир” към Московския държавен технически университет “Бауман”. Ученият смята, че от една от природните му форми, тази на ефира /средата, в която се разпространяват радиовълните/, са черпили енергия за своите космически кораби извънземните цивилизации, посещавали нашата Земя.
Когато Кушелев възпроизвел модела на Фарадей – Максуел, авторите на кристалната решетка, се оказва, че различните проекции на пресичане на нейната ос
приличат на православните кръстове или на звездата на цар Давид
Тогава той решил, че това не е случайно съвпадение. Нашите предци, според физика, без да имат познания за Космоса, са наследили от други по-развити цивилизации информация за енергийните катализатори, които ни заобикалят в живота и чрез които можем да черпим енергия от ефира. А това са различните форми на кръстовете, нимбата, ореолът, будисткият лотос, тризъбецът и др. Те са познати повече като религиозно-магически структури, вплетени са в икони, храмове, срещат се дори в бита, в свръхвисокочестотните техники (СВЧТ). Тризъбецът – йонно оръжие, според Кушелев, държано от извънземните богове Нептун и индуския Шива, сега се използва за настройка на телевизора, в полилея на Чижевски за йонизиране на въздуха, а обърнат с короната надолу, става магнитрона, който пече сладките в микровълновата печка.
Ако подобно инженерно устройство се носи на главата, с изведено навън поле, може да стане източник на енергия. Ако пък върху има сапфири или други скъпоценни камъни, те
ще преобразуват СВЧТ в светлина.
Физикът смята, че в ореолите на светците и в забелязващите се по краищата им петънца има именно кристали. С подобни микровълнови раници, предполага той, са летели и древните космонавти.
Използването на енергията от ефира, казва Кушелев, има много предимства. Неговите елементи са 25 пъти по-малки от атомите и за сметка на правилната им обратна връзка тяхното въртене може да премине в електромагнитни трепетния, в електрически ток, в постъпателно движение и оттам в енергиен източник, който ще работи вечно, т.е. в перпетуум мобиле.
Лияна ФЕРОЛИ