За родина на чесъна се смята Южна Азия. Още от древни времена той е известен като храна и лекарство. Използван е от египтяни, елини, траки, римляни. Гърците обаче го смятали за приоритет на бедните, което се вижда от произведенията на Аристофан и от съчиненията на древните историци. Те не допускали в храмовете на Афродита лица, миришещи на чесън. Гръцките историци съобщават още, че траките консумирали много от зеленчука, защото страната им била студена. Той служел за приготвянето на муски, които се носели на гърдите при епидемични заболявания. Смятало се, че скилидките предпазват от злите духове. Затова у нас ги поставяли на шапчиците на бебета заедно със сини мъниста.
В кулинарията и медицината се използват пресните луковици и листата на чесъна. Днес зеленчукът се култивира във всички страни с умерен климат. Понякога на пазара се срещат изсушени резени от скилидки чесън, опаковани в целофан. Така той издържа до седем месеца, без да загуби своя аромат.
Има разнообразен химичен състав и в сравнение с кромида е значително по-богат на хранителни вещества, минерални соли и витамини. Луковицата му съдържа средно 65 процента вода, 23,5 – инулин (въглехидрат), 6,5 – белтъчини, 0,8 – целулоза, както и калиеви, фосфорни, калциеви, магнезиеви, натриеви и железни соли. Има също витамини от група В и витамини С и PP. Зеленият чесън съдържа по-големи количества витамин С и провитамин А (каротин). В него има до 158 мг етерично масло, на което се дължи специфичната му миризма. Съдържа големи количества фитонциди, поради което го смятат за едно от най-сигурните предпазни средства срещу заразни болести.
По-малките скилидки имат по-лют вкус в сравнение с по-едрите. Апетитовъзбуждащото действие на чесъна дава основание да се използува широко в кулинарията. Той придава особено приятен аромат и вкус на редица блюда. Чесънът не трябва да се пържи в мазнина, тъй като губи от ароматните си вещества.