Чудеса.net
ЕВРОПЕЙЦИТЕ ПОДАРЯВАТ, АМЕРИКАНЦИТЕ ПРОДАВАТ НОСЕНОТО
47 на сто от българите пазаруват в търговски обекти, в които се продават дрехи на килограм, сочат статистики на този тип магазини. Тези данни разбиват на пух и прах всеобщото мнение, изградено през годините, че подобно облекло става само за прекопаване на домати и краставици на село или когато човек тръгне да си чисти мазето. Въпреки нелицеприятните статистики обаче доста хора купуват дрехи втора употреба, превъзмогнали някои обществени предразсъдъци, както и от бедност, разбира се. Първите подобни магазини се появиха в страната веднага след 10-ти ноември 1989 г. и особено първите години се ползваха с широка популярност у нас. И до днес от синдикатите твърдят, че пристигналите като помощи дрехи първоначално са били разпределяни между близки и познати и чак накрая – каквото останело, се предлагало за продажба. По онова време турските стоки се смятаха направо за шикозни, а много хора изпитваха панически страх да не лепнат някоя кожна болест от дрехите втора употреба.
Още тогава много собственици на „бутици” на по-централните улици купуваха от магазините носени дрехи и ги излагаха на витрините си. Специфичната им миризма обаче, която се дължи на използвани препарати, не може да не бъде разпозната от купувачите. С времето се появиха и цели вериги из страната – „Американ Маркет”, „Шик-шик”, „Банана Парадисо” и други. Чак през 2005 г. с наредба №27 – „За стоки, имащи значение за здравето на населението” се уреди законово продажбата на тези облекла, които вече идват в страната след регистрация и издаване на санитарно разрешение. Магазините second hand haute couture или по-висша мода се зареждат всеки понеделник. Тогава изборът е най-голям, цените са най-високи, а с всеки следващ ден това, което е останало, поевтинява и намалява постепенно. Много голяма част от редовните клиентки проверяват в тези „бутици” по телефона кога точно пристига новата стока. Те дори получават правото първи да разгледат и да напазаруват с предимство. По-предприемчивите дори са си купили специални карти за намаление там.
На вратите на подобни магазини всеки ден стоят табелки – „Днес -12 лева за килограм” и т.н. Ако една рокля в понеделник струва 14 лева, в сряда цената й вече е паднала на 8 лева. Най-евтино за пазаруване е в петък и събота, когато само за 2-3 лева жени на всякаква възраст могат да се обзаведат с пола, блуза и сако. От чужбина стоките пристигат натъпкани в прозрачни найлонови чували, след което се сортират по качество на място и се продават на цени на едро на килограм. Екстра качество струва 11 лева с ДДС за кг., първо качество – 5-6 лв., второ качество – 2,50 лв. за кг., трето качество и нататък се дават по договаряне. В магазините, преди да ги изложат на витрината или на закачалките, дрехите се гладят, за да придобият потърговски вид. Пак там на око се слагат цените им спрямо това колко са запазени и какво е модерно за момента. Най-бързо естествено се продават марковите дрехи – в чувалите има облекла от известните марки „Зара”, „Бенетон”, „Макс Мара”, „Бети Баркли”, „Хенеси” и други. Дрехите са внос предимно от страни на Европейския съюз – Холандия, Франция, Англия. Има доста и от САЩ, особено за децата, тъй като зад океана в моловете, по време на промоции, те са изключително изгодни за закупуване. Малка част от дрехите в магазините у нас за втора употреба не са носени, а са просто част от стари колекции на различни производители от преди тричетири години. За да има място за новите колекции, фирмите бързат да се освободят от купищата дрехи на символични цени. Понякога в такива шопове с реклами отвън „Ретро дрехи” или „Рови-рови” се правят дори промоции и цените падат с по 2-3 лв. Най-търсени са сезонните стоки, които в обикновените магазини се сращат на космически цени за обикновения българин – ски-комплекти, шлифери, кожени якета, палта и т.н. Изискването към вносителите на дрехите е стоките да са здрави, почистени, дезинфекцирани и да са без видими дефекти и петна.
Не се допуска продажбата на дрехи, носени вече веднъж за бебета до една година, лично бельо, бански костюми, обувки и детски играчки. Вносителите обаче не спазват тези ограничения с твърдението, че детските дрехи са найзапазени, защото в Европа нямало практика между майките да се продават носените облекла, а да се подаряват. Особено бебешките. Затова и голяма част от тези комплектчета се събират зад граница в църквите. Не се спазва и забраната, която е наложена от здравното министерство за продажба на носени обувки. При тях дезинфекцията е доста трудна защото гъбичките са доста упорита инфекция. Освен това обувките задължително се деформират по крака на човека, който ги е носил, твърдят от дирекция „Обществено здраве” към Министерството на здравеопазването. Самите шопове са си поделили помежду си и пазара, и клиентелата си. Ако дрехите са от Америка за купувачите е ясно, че облеклата са в спортен стил, ако са от Франция – за болните на тема мода, а ако са от скандинавските страни – са най-подходящи за децата и привържениците на милитъри стила.
Някои купувачи си позволяват дори и в тези магазини дребни хитрости. Правят петно с червило или пък разшиват част от подгъв, за да им направят отстъпка в цената на стоката. Подобни хитрости често минават вече и в България. Продавачките на стоки втора ръка съветват, че не трябва да се ходи в такъв магазин за нещо конкретно, защото истинските шедьоври втора ръка се откривали неочаквано. Много хора вярват в твърденията на екстрасенсите, че всяка дреха носи енергията на своя последен притежател.
Никой обаче не може да узнае на кого е принадлежала купената дреха и що за птица е бил собственикът й. Затова препоръчват да се дадат на химическо чистене и после да се напръскат с „енергийна вода”. „Отварата” се приготвя, като в чист стъклен съд се налее обикновена чешмяна вода и в него се пусне вързан с конец златен пръстен. Той трябвало да престои там две денонощия. Със същата вода се гладила „новата” дреха.
