Човешко е да поглеждаш с носталгии (или гняв) към миналото и да си блъскаш главата над хипотезата, че нещата са можели да станат другояче. Само че е за твое добро, да се освободиш от това гнетящо чувство и да направиш крачка напред.
И така, в училище заряза онзи нисък, слабичък, вманиачен в компютрите младеж, който днес е богат софтуерен специалист. Или ощастливи родителите си като записа да учиш медицина и пренебрегна факта, че не понасяш миризмата на болници. Няма нищо лошо в това да съжаляваш за случка от миналото – ако никога не си правила грешки, явно не си живяла пълноценно. Съжалението наистина може да ти покаже колко си се променила като личност („Защо позволих на ужасния си шеф да ме използва по този гнусен начин?“), както и да ти помогне да видиш накъде си се запътила и докъде искаш да стигнеш („Ще ми се да не бях пропускала онази възможност за работа.“). С други думи носталгията по миналото е много полезна емоция, когато те побутва и те кара да се придвижиш напред. Но в други случаи, със същия успех може да те дърпа назад, ако й позволиш да те впримчи в безкрайния затворен кръг от „това трябваше да стане еди-как си“ и „можех да имам еди какво си“. Ето някои от най-често срещаните „ако“ в живота и малко полезни стратегии как да погледнеш към бъдещето.
„Не трябваше да късам с бившия ми, сега той ще се жени.“
Тогава ти изглеждаше, че имаш един куп основателни причини да се разделиш с гаджето. Имаше нужда от време. Имаше нужда от пространство. Не беше сигурна дали той е правилният човек. Сега имаш прекалено много пространство и прекалено много време да се чудиш как си могла да оставиш такъв страхотен мъж да си тръгне. Решението? Първо, позволи си да почувстваш болката. Когато съжалението те човърка под лъжичката, ключът е да изживееш тази загуба. Най-лесният и безопасен начин, според специалистите, е да излееш тъгата си в писане. Като изразиш мислите си на лист хартия, ще ги видиш в цялостния контекст на живота си. Това се оказва ключов момент, който кара хората да се почувстват по-добре. Запитай се: „Какво научи от преживяването?“, „Какви качества притежава този мъж, които сега оценявам (а не съм го правила преди)?“. Това ще ти помогне да откриеш въпросните черти и в следващата си любов. Пък и ще видиш какво наистина те тормози в дадената ситуация и ще разбереш дали действително искаш да се омъжиш точно за въпросния тип или просто си готова за сериозна връзка, а ти липсва подходящ човек.
„Записах икономическа специалност, за да угода на нашите, но сега мразя работата си.“
Родителите са те накарали да изоставиш мечтата за кариера като репортер от горещите точки по земното кълбо и вместо това да станеш счетоводител. Сега, вече няколко години, работиш нещо, което мразиш, и всяка божа сутрин, след като изключиш алармата за пети или шести път, се измъкваш от леглото с единствената мисъл „Защо, защо, защо…?“. Психолозите съветват първо да простиш на себе си – не е честно постоянно да се самобичуваш за решение, което си взела, когато си била тийнейджър. Обвиняваш се, защото смяташ, че е трябвало да знаеш това, което знаеш към днешна дата, вече като голямо момиче. Истината е, че тогава не е имало как да постъпиш другояче, защото ако е можело, си щяла да го направиш. Вместо да се ровиш в миналото, погледни сериозно там, където се намираш в момента. Прецени положението. Помисли над опита, мъдростта и контактите, с които разполагаш. Може би има друго поле на изява, в което да се впуснеш и да се развиваш благодарение на уменията, които са натрупала в настоящата си работа.
„Харча пари за глупости и съм затънала в дългове.“
Пет чифта обувки, билети за концерт, всяка вечер скъпи заведения… Седмица след като взе заплата, се радваше на всичките тези благинки. Но в момента всичко, на което се радваш, са тлъсти сметки с големи цифри в тях, които продължават да набъбват застрашително. Само че докато си блъскаш главата над числата, пропускаш някои наистина страхотни неща в живота – почивка в чужбина с приятелките ти, покупка на кола… Най-лошото от всичко е, че дори не можеш да си спомниш за какво толкова си похарчила парите си – храната е отдавна изядена, дрехите са избелели и вече не са модерни. Няма съмнение – да се измъкнеш от дълговете, е задача с повишена трудност, но вместо да се косиш заради финансовите прегрешения, които висят в гардероба ти, бъди горда, че си научила един от най-важните житейски уроци – не харчи онова, което нямаш. Просто следващия път постъпи по-разумно и приложи урока на практика, за да не оставаш повече на хляб, вода и неплатени сметки.
„Пропуснах страхотна възможност за работа.“
Тогава си мислеше, че ще имаш още един куп варианти за работа, коя от коя по-високоплатена, интересна, свързана с пътувания и полезен опит. След това откри, че не е точно така и не живеем в страната на неограничените възможности. Сега се опитваш да се докопаш до работата, която не можеш да имаш или повишението, което дори не си поискала. Първо, дай си сметка дали наистина си пропуснала златната си възможност. Нищо чудно дори един имейл до изпълнителния директор или до шефа на отдел Човешки ресурси да те вкара отново в списъка на кандидатите за позицията. Ако отговорът е твърдо „не“, промени нагласата си. Винаги, когато започнеш да страдаш заради пропуска, си поемай дълбоко дъх и си напомняй: „Всичко свърши“. На бас, че така ще се излекуваш по-бързо. Когато страницата е затворена, нещото е приключено или направено, тогава хората са склонни да го преодолеят по-лесно. След това замени съжалението за информация – в крайна сметка ако не можеш да спреш да мислиш за по даден въпрос, той сигурно съдържа полезна информация. Запитай се какво в онази алтернатива те влече чак толкова? Примерно не си получила повишение в сегашната си работа и затова съжаляваш за предишната възможност? Или вече разполагаш с по-високо самочувствие и повече умения отпреди и се ядосваш, че тогава не си действала по-смело? Дали търсиш вълнението от работата в млада фирма или те влече възможността да пътуваш често? След като най-после си изясниш какво търсиш на професионалното поприще, ще си готова да скочиш с главата напред, когато следващата голяма (и може би по-добра) възможност се появи на хоризонта – дори да се случи в кофти момент, когато ти се струва, че не ти се ще да сменяш работното място. Плюс това ще си в състояние да търсиш активно онова, което искаш.
„Трябваше да се преместя в по-голям град, вместо да оставам в родния си.“
Еех, ако навремето беше по-амбициозна и беше кандидатствала да учиш в София, вместо да се задоволяваш с полувисшето в твоя роден град, сега животът ти щеше да е песен! Вместо да се занимаваш с досадната си работа, към днешна дата щеше да си на една ръка разстояние от лъскавия и динамичен живот на големия град. Такива мисли ли ти минават през главата на фона на скучното ежедневие? Лесно е да си мечтаем за нещата, които не сме направили, но често пъти това са си просто фантазии, които осъществени на практика, съвсем не изглеждат така, както сме си ги представяли. Тъй като детайлите не са ясни, ти попълваш празните места с нещата, които си виждала по телевизията, чела по вестниците или чула от приятели. По-добре направи справка с реалността. Представи си се в тясна едностайна квартира как пропускащ онези хубави празнични събирания, когато всичките ти близки и познати са отново вкъщи и пада луд купон. Разбира се, истината винаги е някъде по средата, но ако се видиш в двата сценария, ще разбереш по-лесно дали наистина искаш да се преместиш в по-голям град или просто си фантазиращ за разнообразие. Във всеки един момент от живота си имаш пълното право да промениш предишния си избор.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: