Чудеса.net
Спасението на страната ни може да дойде от Окултната Божия Премъдрост
Чрез отварянето ни към окултното познание и насочването
ни по пътя на единението и любовта
И у нас зачестиха самоубийствата, в това число самозапалванията. Религиозните среди ги обясняват със съмнението, че след смъртта ни повече не съществуваме, че смъртта слага край на мъките ни. Че невярващият в безсмъртието на душата не цени своя живот на този свят, не вижда в него висш смисъл. Дори някои хора оправдават самоубийците, като изтъкват „благородните” подбуди, които са ги подтикнали към този краен акт, смятат ги за герои. Но здравомислещите знаят, че самоубийството не е проява на героизъм и твърдост на духа, че не решава проблемите, а създава нови такива – особено на близките на самоубиеца. Но най-трагичното е това, че самоубиецът сам се заличава от „Книгата на живота” /Откр. 3:5/, сам закрива хоризонта пред себе си. Вярно е също и това, че допуснатото отчаяние, неприемане на ситуацията са израз на недоверие в Божия промисъл. А така Господ ни изпраща изпитанията целенасочено, за да провери нашата вяра, дава ни шанс да се опомним чрез тях, да преосмислим и променим живота си към по-добро.
Та нали всеки един земен живот ни е даден само веднъж и не можем „да го проживеем на чернова, а после на белова”, както казва един водещ руски архиерей, Затова трябва да се опитаме да се помирим един с друг и с Бога, да намерим сили да поискаме прошка и да простим, като първо въдворим мир в душите си.
Атанас Спасов пък намираше за уместно и точно мнението на Дикран Балабанян: „Народ, който няма своя Ян Палах, не може да има и своя Вацлав Хавел!”. Пък е трябвало също и все така мъчително да търсим и открием прекия път към свободата си, вървейки дълго все по заобиколни пътеки и криейки се е зад високите дувари и зад прехраната от предателствата. И видите ли, един ден „негово нищожество българинът излязъл на улицата да възроптае, когато намерил хладилника си празен”, вместо да го е правил при много по-заслужаващите тази реакция причини. А това се обяснявало с всеобщата ни диагноза – „липса на морал”. Затова трябвало да извършим една болезнена операция на душите си, за да изхвърлим мизерията и безчовечието си, като ги изсипем на грамада на онова място, където Пламен от Варна изгоря. Т.е да подпалим факлата вътре в себе си. Колко патетично звучи, нали? Да, но за този, който не знае, че тази огнена факла /Кундалини/ в нас си гори умно и доста кротко, за да не предизвиква поразии. А, когато ние я подпалим, това означава, че сме изпуснали положението, че сме допринесли за това със своите нечисти мисли на гняв, критикуване, осъждане, неразбиране. Че сме задръстили с тази ниска енергия своите фини тела, своите чакри.
Затова сега издигащата се Кундалини при новите високочестотни енергии се натъква на много блокировки по главния ни канал Сушумна и предизвиква много взривове, както ни припомня д-р Захари Валоа. И на обществено, и на лично ниво. Когато обществената Сушумна е блокирана, се появяват много войни, катастрофи, бедствия, а сега и случващите се самоизгаряния. Затова се запалват хората днес, а не от глад. А както предупреждава и 17 глава от библейската книга „Премъдрост Соломонова” ще има още много запалени клади. Защото висшата Огнена стихия прочиства пътищата пред себе си, за да се стигне до осъществяване на така нужното Богопсвещение, наричано още Кръщение с Огън. А признаците, че това събитие е вече в ход, са недвусмислени – безконтролна свободия, тотална манипулация, наркомании, алкохолизъм, масови депресии, стресове, влудявания, обсебвания.
Всичкото това, обаче ще ни се стори много малко, в сравнение с това, което предстои, ако продължаваме в същия дух на осъждане и неприемане. Затова японците винаги са възкръсвали от пепелта с противоположния си на нас възглед, въпреки че са преминали през не малко изпитания заради тежката си карма. Защото изпитват подсъзнателното познание, че приемайки смирено бедствията, изгарят огромния си кармичен ресурс.
При нас сега, казва д-р Валоа, се неутрализират кармичните уроци от 1934 година /19-то юнския преврат/, прераждат се тогава живели хора. И попадайки в същите условия, кармата ни се изчиства. Затова ни е нужно да приемем, че ни предстои да встъпим в дълбочината на хаоса и на тъмнината, но заедно с това и че Новият Завет ще бъде над България. Можем да помогнем това да се случи по-бързо, разбира се, като не даваме ухо на призивите за анархия, за стачки, те само обезсилват държавата ни още повече. Също и като си припомним предупреждението на апостол Павел, че спасението може да дойде от Окултната Божия Премъдрост. Че промяната е възможна единствено с помощта на сърдечната чакра, а не по пътя на ума. Че българският народ трябва да промени мисленето си, нагласите си, възгледите си и да ги насочи по посока на Любовта и единението. И че България трябва да се отвори към окултното познание. Да се обръщаме често към покровителството на Света Богородица, към носителката на Милостта Божия. Защото единствено тя най-много може възпре наказанията ни и да омилостиви Своя Син, да ни защитава от посегателствата на тъмнината, които все повече ще се засилват. Най-вече като се обръщаме за помощ към нейния образ от иконата „Неизгаряща къпина”. Защото именно в него, пак според д-р Захари Валоа, е вградената от специален Ангелски и архангелски съвет много голяма защита.
Трябва да сме наясно и за това, че времето за обучение завърши, сега тръгват ангелите на наказанието и те горят всичко нечисто по пътя си. Да очакваме, че анархията, омразата, хаосът, самоубийствата ще се увеличават. Особено ще се умножат и нападенията на тъмните сили, както и тези на нашите вътрешни демонични същности, които ни подтикват към страх. Затова срещу тези заплахи трябва да се обръщаме за помощ и с молитви към Св. Георги Победоносец, който може да ги срази.
Едни от най-добрите превантивни мерки в този момент срещу тези посегателства могат да бъдат, разбира се, великденският пост, изповедта, причастието. Но не ей така с едно външно ритуално поклонение, а направени с дълбоко осъзнаване на тяхната причина и с желание да разпънем страстите си, подобно на Христос. Да намерим свещеника и Свещеноносеца в нашето сърце, да се изповядаме пред него, да извършим най-вече духовния пост в името на Бога, спазвайки най-важната норма на Любовта в едно истинско служение към Всевишния.
Лияна Фероли
