Досега не са открити следи от легендарния монголски червей на смъртта - няма доказателства за неговото съществуване.
Досега не са открити следи от легендарния монголски червей на смъртта - няма доказателства за неговото съществуване.

Монголският червей на смъртта дебне под пясъците на пустинята Гоби!

Освен че е определяна като едно от най-негостоприемните места на Земята, пустинята Гоби (разположена в Средна Азия, а по-конкретно онази нейна част, която покрива територията на Южна Монголия) е предполагаемият дом и на едно необикновено създание, което все още е по-скоро само персонаж от местния фолклор, отколкото реално потвърден и описан от науката животински вид, а именно – Монголския червей на смъртта

Изобилието от местни легенди, които се предават от поколение на поколение вече векове наред, най-общо преразказват историята за среща с това ужасяващо създание, чийто дом са жълтеникавите пустинни пясъци, и неминуемата смърт, която то носи на всеки, имал печалната участ да се озове на пътя му – истории, които все пак остават само в сферата на ненаучното, заради липсата на непосредствени очевидци на описваните събития.

Монголският червей на смъртта

Този, който за първи път привлича вниманието на научната мисъл към предполагаемото съществуване на това загадъчно създание, е американският палеонтолог Рой Андрюс, който през 20-те години на миналия век споменава за него в един от своите научни трудове, макар че и той самият споделя известен скептицизъм относно реалността на неговото съществуване.

А въпросният скептицизъм в голяма степ е и оправдан, ако се вземе под внимание детайлното описание, което присъства почти във всеки разказ за това мистериозно същество. То е представяно най-често като тъмночервено на цвят, с дължина на тялото около половин метър и с дебелина около пет сантиметра. Външният му вид удивително напомня на червото на някое преживно животно, а наред с всичко останало то притежава и две ужасяващи оръжия – високоволтов електрически заряд, с който парализира жертвите си дори и от сравнително голямо разстояние, както и някакво вещество с киселинен характер, чието впръскване предизвиква почти мигновена смърт.

Смъртоносната киселина, с която убива жертвите си
Смъртоносната киселина, с която убива жертвите си

По-съвременното изследване на тази все още неразрешена мистерия датира от 2005 г., когато няколко учени от Великобритания посещават някои от предполагаемите местообитания на съществото в Южна Монголия и успяват да съберат неопровержими доказателства, че древните пясъци действително крият тайната за някакъв непознат животински вид, който науката тепърва  ще има за задача да изследва по-внимателно и обстойно.

Въпреки страховитото име на съществото (в края на краищата те не го наричат ​​на монголски червей на щастието) много безстрашни изследователи са го търсили в пустинята Гоби. Многобройни организирани експедиции и търсения са направени през годините, от независими изследователи и във връзка с телевизионни предавания.

Досега не са открити следи от легендарния монголски червей на смъртта - няма доказателства за неговото съществуване.
Досега не са открити следи от легендарния монголски червей на смъртта – няма доказателства за неговото съществуване.

Въпреки обширните търсения, търсения на очевидци, интервюта и дори определящи капани за легендарния звяр, всички са се върнали с празни ръце. Много от тези, които вярват в съществото признават, че няма твърди доказателства за съществуването му, но вместо това се смята, че зад легендите и историите за тях, трябва да има някакво основание за историческа истина. В сравнение с намиращата се в Северна Америка Голяма стъпка или хималайския Йети  – за които има десетки или стотици предполагаеми следи от стъпки и фотографии, но на практика за монголския червей на смъртта, няма доказателства за неговото съществуване.

Прочети още

sahara desert

Пустинята Сахара е много по-стара, отколкото смятаме

Според учените, може би пустинята Сахара съществува от 7 милиона години Пустинята Сахара е „родена“ …

Едино мнение

  1. Tonita Jourdan

    2Y<21Ya≥¥aqt56 ouztrew1 75.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *