Легенда за Чешмата на влюбените, предавана от поколение на поколение, разказва как преди много години един брезнишки майстор – Стефан, залюбил чудно красива девойка от Искрец.
Богдана било нейното име и за своя богиня я провъзгласил майсторът.
Всеки път щом подвиел крак и захванел да майстори нещо в ковачницата си, Стефан си натаникал съчинена от него песен: „Богдана – бог да убие, кад’мене да се превие- чекам я, чекам да дойде или по друм за друг да ойде! Богдана- богу прилега, мене ме мъка налега!…”. Чукът отскачал в наковалнята, а майсторът пеел ли пеел.
Случило се така, че турски големец чул песента на ковача и се поинтересувал коя е тази мома, която така била запленила ума му.
Преди още майстора да си отвори устата и да изрече нещо, чиракът му го преварил:
„То е… либето на майстора, от Загъжене! Такава мома трудно се ражда, а роди ли се, или младо умира, или зло носи на всеки , дето го погледне!”.
Сякаш гръм ударил Стефан в мига, в който видял как погледът на турчина се изменил. Сърцето му говорело, че нещо нерено ще се случи и много болка ще му донесе.
Има ли нещо по красиво от истинската любов
На другия ден майсторът пак бил в ковачницата, но вече ни пеел, ни душата му се радвала. Вратата се отворила и отново делибашията се показал.
Турчинът обаче заръчал да му бъде направен свещник от злато, че сватба стягал, мома увеждал. Хвърлил той кесия със златни монети на Стефан и когато ковачът тъкмо понечил да посегне към кесията, задавен глас му прошепнал: „Недей, Стефане!
Тия пари са нефелни. По-добре сандък за гроб ми направи!…”
Легенда за любовта – безсмъртна!
За миг майсторът пребледнял и забравил на кой свят е. Това бил гласът на неговото либе, на Богдана. Затичал се към колата на турчина, а там скрита плачела неговата изгора.
Сграбчил я майсторът, дръпнал я на земята и телата им се слели в едно. С псувни и камшични удари ги разделили, но невестата вече не била чиста, турчинът не я искал.
Когато обаче момата осъзнала какво се е случило, грабнала един балван и го стоварила право върху главата си. Там и останала.
След време на същото място, където вярната мома сложила край на живота си, изникнала чудна чешма.
Над чучурите ѝ с ясни букви се четяло, че майстор Стефан я е градил, който след направата ѝ изчезнал.
За сметка на това от чешмата бликнала по-пенлива и по-буйна вода от всяка друга, а преданието разказва, че това са радостните сълзи на двамата влюбени, обединили душите си след смъртта.
