Стотици килии, параклиси и църкви са врязани в стръмните скали над р. Русенски Лом. Те са вкопани дълбоко и в духовния живот на българите. Живо свидетелство за нашата култура и духовност от времето, когато в Европа Схизмата разделя християните на римокатолици и православни.
Съдържание:
През 10 век стремящи се към Бога аскети започват да копаят убежища в скалите, избирайки най-трудните и недостъпни места. Те изкопчват от природата свое място за покой и единение, където да търсят общение с Бога и спасение на душата си.
Векове наред се оформя разклонена мрежа от над 300 скални помещения – параклиси, килии и църкви. Изкопчените от скалите площадки са тесни, малки и висят над пропастта. В някои от тях човек не успява да изправи снага. Тялото се чувства притиснато и не забравя своята тленност, докато душата се издига в полет.
Историческата наука приема, че Ивановските скални манастири са се оформили окончателно през XII век, затова се подготвя голямо честване за 800 г. от създаването им. То ще ни припомни гръмогласно откъде идваме и кои сме, за да не забравяме своята древна и дълбока духовност.
С какво е забележителен скалният комплекс?
В далечното Средновековие имало особен вид вярващи хора, които търсели Бога с тишина и усамотение, далече от светската суетня на отрудения живот. Те били не само отшелници, но и аскети. Преживявали на ръба на физическото оцеляване, ежедневно доказвайки тленността на материалното и възвишеността на духовното.
Аскети и отшелници са онези духовни люде, които са започнали да копаят скалите в каньона на р. Русенски Лом, за да създадат свое място за общение с Бога. Тези църкви стават духовен и книжовен център за векове напред. Отшелниците показвали на обикновените вярващи стойността на християнските добродетели. Давали добър пример и учели с живота си на труд и служба пред Бога.
Честването на 8-вековния юбилей
Датата му не е фиксирана. То няма да бъде еднократен акт, а поредица от инициативи. Вероятно ще се разпростре и през 2021 г. Всички събития ще подчертават ценността на Светата обител като духовен, исторически и културен бисер в нашата история.
Тайната мисъл на местната власт е и да популяризира скалния комплекс. Днес той привлича туристи и е защитен от ЮНЕСКО като значим средновековен църковен и културен обект. Но не е достатъчно. Ивановските скални църкви заслужават много повече – да се знае за тях и да се посещават, за да се запази паметта за тях и занапред.
Залага се покрай честването районът да се облагороди и да стане по-достъпен и приятен за посетителите.
История на духовност, вяра и култура
Обичайните манастири се оформят около една или две църкви. При скалните образувания това не е така. Църквите са десетки. Над Русенски Лом е имало около 40 такива. В скален лабиринт се свързвали не само църкви, но и параклиси и монашески килии.
Впечатляващи са стенописите, запазени и до днес. Те се датират от 13 и 14 век, когато Ивановските църкви стават средище на исихазма – духовно течение, което търси Бога чрез постоянна молитва в усамотение и спокойствие.
Най-красива и достойна за световно признание е църквата, наречена на Божията майка. Пристъпвайки в „Света Богородица“, посетителят ахва пред старинната живопис и се пренася 6-7 века назад във времето. Признато е, че тези произведения са световна ценност и безподобни образци.
През вековете Ивановските църкви и манастири са привличали много християни. Българите са се събирали тук, за да черпят духовност, култура, самоопределение. Ктитори са били Иван Асен II, Иван Александър и други държавни мъже.
Времето и природата не са пожалили скалната обител. Тя е вкопана в неустойчиви варовикови скали. Природни стихии унищожили стотици помещения. Дъждове, земетресения, заледявания и безмилостно слънце се редували да заличават многовековния труд на монасите.
По-тъжна е следващата част: след природните стихии е дошла и народната къса памет. Много от църквите били забравени, дори имената им. По-късно потомци започнали сами да ги кръщават отново – според причудливите скални образувания. Така се появили Господев дол, Писмата, Затрупаната, Църквата.
Басарбовски манастир
Забележителност в района е единственият функциониращ у нас скален манастир. Той е кръстен на св. Димитър Басарбовски, преживял там до смъртта си. Манастирът бил предаван от монах на монах. Един от наследниците го обновил. Следващите също се грижили добре, така че днес светата обител е достатъчно запазена и действаща.
В скалната църква на този манастир има прекрасен резбован иконостас. На него е поставена икона на св. Димитър, който пази своята обител.
Ценна е костницата, в която е уреден и малък музей. Посетителите могат да видят кладенец с лековита вода, трапезарията на монаха и скалната площадка, на която той е спял.
Местоположение
Ивановските забележителни църкви са отдалечени на около 15 км от Русе. Те са издълбани в самия каньон на Русенски Лом. Има останали белези на около 300 помещения, свързани с пътеки и стълби в скалните масиви. Главната църква се извисява на 38 м височина.
Преди векове тук са живели монаси, книжовници, писари. Идвали са поклонници. Каменоделци са дълбаели нови и нови храмове, зографи са изографисвали църквите.
Интересни са и килиите, по чиито стени още се виждат послания на обитавалите ги монаси – изповеди, молитви, послания към бъдещите обитатели. Има и надпис от Иво Граматик, датиран към последните години от XIII век.
Това свято място запада в първите години на турското робство. Това се случва постепенно. Едва през XVIII век се възражда интереса на вярващите.
Община Иваново
Целият район е защитен – природен парк Русенски Лом. Забележителни са горите с вековна растителност – дъб, бук, бряст и ясен на възраст от 100 до 130 г. Могат да се видят много скални образувания и природни феномени, пещери и скални конструкции, живописни ждрела и 120-метрови отвесни скали.
Видео: за красотата на района и за историята на скалните църкви ще научите още от документалния филм на Ана Илиева.
