Чудеса.net
Прошката е път към истинското духовно освобождение, към най-върховния цъфтеж, в който душата се свързва с Духа
Мартеницата е древен духовен принцип, свързващ закона на Любовта и закона на Мъдростта, а българският народ е свързващото звено между тях
Тя е един подтик към вътрешен цъфтеж, който предхожда външния
Тази година закачихме мартениците си почти ритуално, символично и ако бяхме спазили точно обичая /понеже и щъркелите избързаха да дойдат/, трябваше много скоро след това да ги свалим и закачим на цъфналите доста преди Баба Марта дървета. Този знак, както и всичко друго, си има своите две страни. Първо ни говори за бързо случващите се събития, които, когато са необмислени, могат да предизвикат и доста усложнения и беди. Така например, и при нас можеха да се допуснат нежелани и опасни конфликти, както в някои други държави.
Но пък, когато природата ни праща този знак на изпреварваща пролетна трансформация, повече ни говори за пробуждането на земната и на човешката Кундалини. За събуждането на душите ни, които са Божествени субстанции, чрез които се проявява Божествената Любов. Досега душите ни само напъпваха, но в идващата нова епоха вече се разтварят и разцъфтяват. Затова е по-логично да разчетем тазгодишния изпреварващ времето си цъфтеж като сигнал за настъпването на най-великия момент в космоса – „разцъфтяването” на човешките души. Защото в тях, като в свещена книга,Творецът е записал развитието на цялото битие, дал е изпълващия ги духовен копнеж още при сътворяването им и винаги е чакал тяхното събуждане. Най-вече чрез следването на онзи вътрешен Глас в нас, наречен Живо Слово, енергията на Мирозданието, която прониква във всеки атом и кара душите ни да растат, да се развиват, да се разширяват, да повдигат вибрациите си. Сега, преизпълнени с мощната им сила, масово ще чуваме този наш вътрешен глас, който ни нашепва ласкаво, че зората изгрява и трябва да се събудим. Макар че малцина са готови да го последват, защото и ограничаващите закони на материята са все още силни и властни. Предначертаното събуждане, обаче, вече е в ход и нищо не може да го спре, защото духовният прогрес на самоосъзнаването се ражда в храма на душите ни. Тръгваме по съвсем нови пътища, преразглеждаме много свои стари представи и понятия.
Осъзнаваме също, че мартеницата не е езически култ и че има своите корени още в древността. Че тя е един важен духовен принцип в духовното поле, както ни припомня д-р Захари Валоа. Той е тръгнал още от Адам-Кадмон /небесния Адам/ и е даден на много малко народи, в това число и на нашия. Дори нещо повече – българският народ е свързващото звено между закона на Любовта и закона на Мъдростта и това се символизира чрез двата основни цвята в мартеницата – червеният на Любовта и белият на Божествената мъдрост. Чрез тяхното „усукване” двата закона се свързват, за да се стигне и до спасението, да се роди закона на чистотата, това е Св. Спас, казва д-р Валоа.
Човекът също е „мартеница”, казва той, двата енергийни потока в него /Ида и Пингала/ се пресичат с централния канал /Сушумна/ единствено в шеста чакра /Аджна/, наричана третото, вътрешно око. В нея енергията на дуалността, на мъжкото и женското начало, на Слънцето и Луната, светлината и тъмнината, се сливат във всевиждащото око на мъдростта и се изкачват по централния канал Сушумна, към последната седма чакра/Коронна/, за да се превърнат в цялостно, прояснено съзнание, към истинския цъфтеж в Хилядолистника, към връзката на творението с неговия Творец.
Левият канал /Ида/ е лунният канал, женската страна, подсъзнанието, носи чистото желание, съхранява миналото, стари болки, страхове, обусловености, емоции, чувства, отговаря на лявата симпатикова нервна система. А десният /Пингала/ е слънчевият канал, мъжката страна, свръхсъзнанието, отговаря за бъдещето, физическата, умствената активност, творчеството, отговаря на дясната симпатикова нервна система. Докато централният канал /Сушумна/, Средният път, изразява равновесието, настоящето, силата на еволюцията, отговаря на парасимпатиковата нервна система. Именно по Сушумна сега се издига Първичната енергия в нас, наричана Кундалини. Тя почива в основата на гръбнака, свита в спираловидна змийска форма, но когато се събуди, се издига през чакрите, за да се съедини над Короната, Хиладолистника, с Духа, с Чистото Съзнание. Това нейно преминаване през различните енергийни центрове /чакри/ се сравнява с разцъфването на цветята по законите на природното развитие, затова древните мислители наричат чакрите „лотоси”.И макар да се намират във финото енергийно тяло, те се визуализират като лотоси с различни на брой венчелистчета във всяка чакра, които непрекъснато се увеличават, за да стигнат до хиляда в седма чакра. За да се стигне до най-върховния цъфтеж, в който душата се свързва с Духа.
Точно сега започваме да преживяваме по този начин Триадата, Светата Троица чрез Ида, Пингала и Сушумна, през която навлиза Кундалини, за да интегрира духовното, необятното, със земното и душевното. Тези три разширяващи се екстатично основни пътя на духовно събуждане ни отправят към едно пътуване навътре, в нашето разширяващо се вътрешно измерение и съзнание. Към един вътрешен цъфтеж, който предхожда излизането навън, външния цъфтеж. Едно отиване отвъд видимото и познатото. Навлизане в празнотата на покоя, тишината, блаженото, екстатично съзнание.
Най-известният символ на силата на това издигане е кадуцеят – в средата е искрящата колона/Сушумна/ на излизащата от центъра на гръбначния стълб Първична енергия, която е заобиколена от увиващи се спирално около нея камшици от екстатична енергия /Ида и Пингала/, изобразявани като две змии. На определени места по гръбнака, тези енергии се събират във водовъртежите на техния екстатичен танц /т.н. чакри/. Сушумна, Ида и Пингала са нещо като енергийни кабели, които свързват чакрите. И когато нервите се събудят, чакрите също се събуждат, започва тяхното прочистване и разблокиране, най-вече чрез медитация и някои други йога-техники. Колкото и да са разнообразни, обаче, тези различни начини, всички пътища водят у Дома, при Първоизточника. Напълно събудената нервна система се разширява в лъчист екстаз и стига далеч отвъд границите на физическото поле.
Друг знак, който ни бе даден свише, бе съвпадението на националния ни празник 3 март миналата година с Тодоровден, а тази година бе предшестван от Прошки. Така недвусмислено ни беше напомнено, че свободата ни е дар от Бога /Тео-дор/, но тя става фактическа, реална, когато е преживяна чрез освобождаващата душата ни прошка.Че ставаш истински свободен, когато си простил и си простен от ближния си, от т.н. „друговерец“ и „другородец”. Когато, обаче, законът за Любовта се замени с националистическия закон, се стига до много изкривявания, конфликти, нарушаване на хармонията, както стана и става напоследък в доста страни. Но напразно пролятата кръв не се чисти с кръв и оръжие, кармата се унищожава само с прошка, според духовния закон. Порядъкът се гради само с духовни средства, с любов, а не с озлобление, гняв и нетърпимост. В основата на прошката е да осъзнаеш греха, грешките, да бръкнеш в техните корени. Да се разбере, че в основата на греха е липсата на любов. А това се постига и с помощта на ума, на разсъдъка, с разбирането защо си наказан и как можеш да пукнеш цирея на греха, да излекуваш раните с любов, а не само да констатираш факта на съгрешаването.Иначе и в свободата можеш да си останеш роб, както и в робството да бъдеш свободен, стига душата ти да е освободена чрез прошката.
Струва си да видите и:
Така че рано напъпилите и разцъфтели тази година дървета, вече накичени с древните символи на съединената човешка и Божествена любов, както и с най-ценните духовни плодове на прошката, могат да ни вещаят само добри резултати, стига да вярваме в това и да съсредоточим вниманието си върху този позитивен план на нашето битие.
Лияна Фероли
