Чудеса.net
Много хора, които обичат хазарта като форма на забавление, не мислят често за етичните или моралните последици от забавлението си.
Въпреки това през изминалия век, когато хазартът се легализира на различни места по света, хората обръщат повече внимание на това, което казват големите световни религии относно хазарта.
В днешното глобално общество обаче едва ли има нация на лицето на планетата, която да има само една вяра, влияеща върху общата й етика. Всяка една религия има различни гледни точки към хазарта и многото казина в България. Затова е необходимо да се разгледат големите световни религии, за да се разбере как хората подхождат към въпроса дали хазартът е грях и защо.
Съдържание:
Хиндуизъм и хазарт
Някои индуси вярват в едно върховно божество, докато други вярват в много богове. Концепцията за „грях“ в индуизма е обвързана с идеята, известна като „карма“.
Повечето западняци могат да разберат кармата като „всяко действие си има противодействие“. С други думи, индусите вярват, че човек живее добродетелен живот, за да избяга от цикъла на прераждането, в който делата му в предишен живот определят статуса му в следващия, докато човек не стане толкова добродетелен, че да постигне нирвана или духовна забрава. Тези, които страдат в настоящия живот, страдат, за да поправят грешките си в миналото.
Така възгледът на индуизма за хазарта е обусловен от идеите за кармата и прераждането. Хазартът е специално забранен според най -аскетичните индуистки практики, докато по -малко строгите секти са склонни да разглеждат мотивациите и резултатите от хазарта, за да определят неговия морал. Като цяло хазартът за развлечение би бил намръщен.
Будизъм и хазарт
Като цяло будизмът не вярва в съществуването на върховно божествено същество, така че няма „бог” в будизма, който да пита за греховността на хазарта. Будизмът обаче включва някои от концепциите на индуизма, като прераждане и карма, като крайната духовна цел отново е освобождаване от цикъла на прераждането.
Сред ученията на Буда има категорична препоръка срещу хазарта, свързан със страданието, което причинява в човешкото общество. Това учение идва от свещен будистки текст, известен като „Sigalovada Sutta: Кодексът на дисциплината на миряните“. Sigalovada Sutta е 31-вата глава, описана в Digha Nikaya („Дълги беседи на Буда“). Това е учението, приписвано на Буда.
През вековете евреите развиват общ начин за определяне на морала и етиката чрез редица религиозни авторитети, известни като равини. Тези последователни академии от религиозни учени обсъждаха заедно морални и етични въпроси и публикуваха своите възгледи в компилация, известна като Талмуд.
Що се отнася до хазарта, Талмудът записва, че равините възприемат мрачно практиката. Те осъждат хазарта както като рисково финансово начинание, така и като развлечение с потенциал за пристрастяване, което кара мъжете да изоставят житейските си отговорности. От морална гледна точка Талмудът смята хазарта за грях, защото губещият в хазарта не очаква да загуби. С други думи, на губещия парите му се отнемат неохотно, почти като кражба, и той не печели нищо осезаемо за усилията си.
Християнство и хазарт
2,2 милиарда християни по света се обръщат към ученията на своя Господ Исус Христос за насоки в съвременния живот. Исус обаче казва малко конкретно за хазарта. Въпреки това, като странстващ еврейски равин, за когото се смяташе, че е живял и преподавал някъде около първи век след Христа, Исус има много да каже за парите и тяхното използване. Важно е да се разбере историческият контекст на времето на Исус, за да се разбере предисторията на неговото учение за парите.
Днес една от най-активните американски деноминации, работещи срещу легализирания хазарт, е Обединената методистка църква. Обединеният методистки съвет на Църквата и обществото, неговото звено за социални действия, категоризират хазарта към „други зависимости“, като най-висшият законодателен орган на църквата
Генералната конференция дава може би най-добрата съвременна дефиниция на новозаветното учение, че любовта към парите е коренът на всяко зло.
„Хазартът, като средство за придобиване на материална печалба случайно и за сметка на ближния, е заплаха за личния характер и социалния морал. Хазартът насърчава алчността и стимулира фаталистичната вяра в случайността. Той насърчава убеждението, че работата е маловажна, че парите могат да решат всичките ни проблеми и че алчността е норма за постижения. В обобщение, хазартът е лоша обществена политика и не подобрява качеството на живот. „
Ислям и хазарт
В исляма има два вида дела: „халал“, което означава законно според предписанията на Пророка, и „харам“, което означава греховно до такава степен, че ангажирането с него би довело до наказание според ислямския закон. Хазартът е едно от делата, които се считат за харам в исляма.
Струва си да видите и:
Според мюсюлмански източници пророкът Мохамед, основателят на исляма, и неговите спътници са били против всякаква форма на хазарт – игри с карти, конни надбягвания, хазартни машини или лотария.
Ислямът основно забранява хазарта, защото той отнема нечии пари, без всъщност да ги спечели. Комарджията не полага никакви усилия, за да спечели парите. Тъй като парите са натрупани чрез хазартни действия на други комарджии, вземането на спечелените пари, без да се връщат никакви вноски на участниците (други комарджии), няма да се различава от кражбата, възглед, подобен на този на юдаизма. Мюсюлманите също имат същото мнение като евреите относно пристрастяващата природа на хазарта като разрушителна за сигурността на семейството и обществото.
Заключение
Ясно е, че всички големи световни религиозни вярвания най-малкото не одобряват хазарта, а в най-лошия случай го приемат като действие, което вреди на човешкото общество и обижда Бога, т.е. грях.
Съмнително е доколко тези религиозни вярвания имат някакво влияние върху невярващите, които редовно се занимават с хазарт или които изкарват прехраната си чрез хазарт. Въпреки това традициите и ученията на по-голямата част от световните религии със сигурност имат известно влияние върху своите привърженици, милиарди хора по целия свят, които се въздържат от хазарт като израз на своята преданост към своята вяра.
Вижте и ТОВА:
