Деветашката пещера – древна и величествена

Смята се, че Деветашката пещера съществува от 70 хиляди години

Основните проучвания на Деветашката пещера започват през 20-те години на минали век, като за първи път пещерата се споменава през 1877 година.

Деветашката пещера не е пещера в традиционния смисъл на думата. Тук няма мрак и тъма, както предполага понятието пещера, светло е и широко.

Огромните отвори, седем на брой, хвърлят светлина върху вътрешността й, но слънчевите лъчи не парят, а само осветяват. Дори и в най-голямата жега тук е приятно и прохладно. Деветашката пещера има най-голямата зала у нас – висока 58 метра, 2,5 декара.

Двата огромни отвора над залата наподобяват две огромни сини очи, наричани очите на Твореца.

Величествена и древна, Деветашката пещера крие редица тайни и мистерии, дом е на огромно количество археологически разкопки – древни жилища от 7 различни епохи, керамични съдове.

Смята се, че първите хора живели в Деветашката пещера са неандерталците, обитавали я през средния палеолит – открити са сечива, които са датирани от преди 70 хиляди години.
Находките от жилища датират от халколита – 5 хиляди години преди Христа.

Днес можем да видим възстановка на жилище от периода в Регионалния исторически музей в Ловеч.

През Римската епоха в пещерата е построено светилище на Артемида, богинята на лова.

В по-късните векове, през Средновековието пещерата е била използвана за скривалище.

Освен уникалните археологически находки, Деветашката пещера е и дом на над 30 хиляди прилепа, а от 1996 година след обявяването за природна забележителност, те са защитени от закона и никой няма право да ги наранява или прогонва.

Целта е да се опазят колониите от прилепи в пещерата, и да могат да се възпроизвеждат.