Днес почитаме паметта на преп. Иларион Велики и Св. Иларион, еп. Мъгленски
Преп. Иларион Велики е роден в Палестина. Родителите му били езичници и те изпратили своя син да учи в известния в миналото град Александрия (Египет), където се намирала най-голямата по онова време библиотека – Александрийската.
В Александрия младежът се запознал с християнството и бил силно впечатлен от неговите постулати. След като приел Свето Кръщение, младият Иларион станал ученик на един голям и изявен Светец – преп. Антоний Велики.
Преп. Антоний Велики е почитан като родоначалник на монашеството.
След като получил безценни знания и напътствия от своя духовен наставник преп. Антоний Велики, преп. Иларион се отправил към Палестина, заедно с неговите ученици, където основали много манастири.
Заради смирението и скромността, с които преп. Иларион служил на Господ, той му дал способността да лекува болни, да възкресява умрели, да дава ценни съвети и напътствия на нуждаещите се.
Неговите дела бързо се разчули из околността. Но преп. Иларион не обичал да стои само на едно място. Затова той, по Божията воля, обиколил редица градове като Вавилон, Далмация, Сицилия и други. Там успял да направи християни много от жителите.
След дълги години усилена работа в името на християнстовото и Божие служение, преп. Иларион предал Богу дух на 21 октомври 371 г.
На днешния ден почитаме паметта и на Св. Иларион Мъгленски.
Св. Иларион живял през 12 век. Неговите родители дълги години нямали деца. Те се молели постоянно. Една нощ майката сънувала странен сън. Явила се Божията майка, която успокоила изстрадалата жена. Казала й, че ще роди син, който ще успее да обърне много хора към истината и към светлината.
Не след дълго майката заченала и родила син. Кръстили момчето Иларион, което означава веселие и радост. Името било избрано целенасочено, защото то изразявало истинското щастие от сбъдната съкровена мечта на двамата родители.
Малкият Иларион не бил обикновено дете. Когато навършил 3 годинки, той започнал да пее една Богослужебна песен, която възхвалява Господ.
Родителите осигурили отлично за времето образование на своя син, а когато навършил 18 години, той бил подстриган за монах.
Игуменът на манастира изпитвал огромна обич към младия монах, защото той бил пример за благочестие. Малко преди старият игумен да почине, той избрал за свой наследник монаха Иларион.
Игуменът Иларион съхранил своята скромност и преданост към вярата. Продължил да води аскетичен начин на живот.
В житието му е записано, че едно лято сушата била толкова голяма. Не могло да се роди жито и хората били обречени на страшен глад. Преп. Иларион започнал да се моли усърдно и чудото се случило. Житницата на манастира се напълнила с жито.
С това жито преп. Иларион хранел не само братята от Светата обител, но и всички жители на околните градове и села. Така с Божията помощ населението било спасено.
По настояване на Божията майка преп. Иларион бил избран за епископ Мъгленски. Тогава се проявява истинското служение на духовника.
Той повел амбициозна борба с ересите, преследвал човешките пороци, изобличавал лъжеученията и въвеждал хората в света на православната вяра.
Постоянно влизал в полемика с различни еретици. В споровете успявал да наложи своите възгледи, които били в съответствие с Божието слово.
Духовните победи на еп. Иларион Мъгленски настроили срещу него еретиците. Те искали да го убият, за да го отстранят от техния път. Един ден озлобени до безобразие, фанатизираните еретици пребили с камъни еп. Иларион Мъгленски. Но станало чудо и той не умрял, напротив – Господ го запазил жив.
Това чудо изплашило голяма част от еретиците и те смирено приели православното християнство.
Св. еп. Иларион Мъгленски продължил да служи още няколко години, а на 21 октомври 1164 г. предал Богу дух.
След години мощите на светеца били открити нетленни в гроба, а чрез тях станали безброй чудеса и изцеления.
Тяхната слава се разнесла, а българският цар Калоян веднага ги взел и ги откарал в столицата Търново през 1206 г.
Когато Търново паднало под турско робство, мощите на Св. Иларион Мъгленски били скрити в едно подземие от ревностни християни.
Както е известно от българската история, докато България е под турско робство, християните са под властта на гръцката църква. Този процес трае до извоюване на черковна независимост, благодарение на смели и родолюбиви българи сред които са хаджи Николи Минчооглу от Търново, Петко Славейков, д-р Чомаков от Пловдив, Христо Тъпчилещов, Гаврил Кръстевич и други.
Мощите на Св. Иларион Мъгленски били открити от гръцките духовници в Търново и са пренесени в Цариград. Но къде се намират тези чудотворни мощи днес с – никой не знае.
Днес трябва да си спомним за великия българин Стоян Михайловски, който приема духовен сан и духовното име Иларион Макариополски. За него можете да прочетете ТУК.
Днес имен ден празнуват хората с имена Иларион, Илариона, Иларионка, Лара. Бъдете живи, здрави и много щастливи!
сподели бутон