Евтим, Евтимий, Евтима, ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!

На днешния ден почитаме паметта на преп. Евтимий Нови и Св. мчк. Лукиан

Преп. Евтимий се нарича Нови, защото извършва своите духовни подвизи години след преп. Евтимий Велики (20 януари). Евтимий Нови е преподобен, защото е водил монашески начин на живот. Така се наричат всички монахини и монаси, дори и живите, които днес служат на Господ в някой манастир.

Да си спомним за великия българин Св. патриарх Евтимий|!

Преп. Евтимий Нови е роден с името Никита през 824 г. Той израснал в богато и уважавано семейство. Получил много добро за онези години образование. Оженил се за красивата Ефросиния, станал баща, но Всевишният го призовал да му служи по специален начин.

Първото нещо, което трябвало да направи е да напусне своята съпруга, малкото си дете, неговата майка. До известна степен бил спокоен, че за детето има кой да се грижи, но мъката че трябва да изостави хората, които обича и които го обичат била неописуема.

Въпреки това той със смирение се подчинил. През следващите години от неговия живот светският човек Никита приел монашество с името Евтимий. Преп. Евтимий посетил Атон, където преживял известно време из манастирите на Света гора.

От Атон преп. Евтимий отишъл в гр. Солун, където получил провидение, че там в миналото имало храм, който бил разрушен. С помощта на богати и благочестиви граждани били събрани нужните средства, а храмът построен отново през 863 г.

Църквата, която носела името на Св. Андрей, била уникална, защото имала още 2 допълнителни олтара – отдясно за Св. Йоан Кръстител и Предтеча, а отляво за Св. Евтимий Велики.

Радостта на местното население била толкова голяма, че те поискали да издигнат и манастир около църквата. Много желаещи се явили с желание да бъдат подстригани за монаси.

По-късно под ръководството на преп. Евтимий Нови били издигнати и други храмове на територията на Гърция.

Докато водел благочестив начин на живот и служил по възможно най-добрия начин на Господ, преп. Евтимий Нови получил дарбата да бъде прозорлив и чудотворен.

Когато станал на възраст, преп. Евтимий Нови се оттеглил в една пещера, където предал Богу дух на 15 октомври 889 г. Нетленните мощи на светеца били открити и пренесени в гр. Солун, където се намират и днес.

Днес можете да се обадите на ваши близки и познати, които носят името Евтим, Евтимий, Евтима и да ги поздравите. Името Евтимий празнува имен ден на 20 януари, когато е починал Св. Евтимий Велики.

На 20 януари почитаме и Св. патриарх Евтимий Търновски. Но днес също е редно да се сетим за този велик българин, който остава последният стълб на българщината след падането на България под турско робство.

Св. патриарх Евтимий трябвало да бъде посечен с меч от турски войник. В момента, в който вдигнал ръка и замахнал, ръката му се вцепила. Турците се уплашили, защото те са фанатично религиозни и изпитват огромен страх от Господ, когото наричат Аллах.

С Божията помощ, патриарх Евтимий остава жив, но е заточен в Бачковския манастир, където днес се намира неговият гроб.

Повече за великия Св. патриарх Евтимий Търновски можете да прочетете ТУК.

Втория светец, когото почитаме днес е Св. мчк. Лукиан, който от Сирия. Независимо, че е роден в богато семейство, от ранните си години Лукиан останал сирак и започнал да води сподвижнически начин на живот. Живеел съвсем скромно, хранел се с изсъхнал хляб, подслонявал се в различни пещери.

Отричайки се от земните блага и удобства, преп. Лукиан достигал все повече до Божествените блага. Той успял да прозре много истини за живота и по този начин поучавал хората. Населението го обичало, защото преп. Лукиан давал безценни съвети и помагал с мъдрост на хората в беда.

Но преп. Лукиан живеел по времето, когато управлявал император Максимиян, когото наричали още Галерий. А той бил заклет враг на християните. Голяма част от светците, които почитаме днес са били екзекутирани точно при неговото управление.

Точно такава мъченическа участ споходила и преп. Лукиан. Той бил предаден от свой човек – християнин, който му завидял за славата и уважението, които успял да си отвоюва, благодарение на своята мъдрост.

Преп. Лукиан бил изтезаван в тъмницата, след което издъхнал на 15 октомври 312 г. Бездиханното му тяло било изхвърлено в морето. Цели 30 дена мощите на преподобния стояли на морското дъно, а на 30-я ден делфини го извадили на повърхността на водата и го изтикали до брега.

На плажа един от верните ученици на преп. Лукиан и други вярващи очаквали тленните останки на мъченика, за да ги погребат по християнски. Те били точно там, защото предната нощ Св. Лукиан се явил в съня на ученика Гликерий.

Години по-късно Св. императрица Елена, майката на Св. император Константин (21 май) издигнала храм над гроба на Св. мчк. Лукиан.