Ангел Каралийчев с куршум в тялото

Младостта на сладкодумника Ангел Каралийчев по своите не­очаквани обрати в светлата и тъмна част на жи­вота прилича по нещо на приказките, които писа­телят написа за българ­ските деца, споделят от в.“Галерия“.

През 1922 г. бъдещият писател дошъл от Стражица в София да учи химия – но повече го виждали из столичните редакции. Пишел стихове, разкази, статии и фей­летони за радост на читателите си – така продължило до 1924 г., когато пуснал първата си книга с разкази „Ръж“. Междувремен­но студентът зарязал химията и записал дипломация. Студент­ските години били доста гладни и младият белетрист си измис­лил доста красноречив псевдо­ним – Множко Гладнев, с който се подписвал по вестниците. През тези години Ангел Каралийчев живеел под наем в къщата на родителите на своята колежка в литературата Дора Габе. Мла­дата поетеса го запознала със своята приятелка актрисата Вела Ушева. Жрицата на Мелпомена тогава била изгряваща звезда в трупата на Народния театър, а вече била направила и филмо­вия си дебют (1922 г.) в игралния филм „Под старото небе“. Млада­та актриса биладъщеря на Еле­на Ушева, модистка, която първа въвежда българската народ­на шевица в дамските тоалети. Майката издавала и свое женско списание, в което печатала мно­го търсените навремето кройки и кулинарни рецепти. Вела Ушева завършила театралното си обра­зование в Европа.

Запознанството между Ангел и Вела станало на кинопрожекция – след филма кавалерът изпратил госпожицата до къщи. Сре­щите между двамата влюбени зачестили, но писателят често изпитвал съмнения и се терза­ел от ревност по красивата ак­триса. Веднъж, след безобидно спречкване с Вела, Каралийчев се затворил в стаята си. Мъка­та на влюбения писател била толкова огромна, че без да се замисля, той опрял дулото на револвера до гърдите си. Нати­снал спусъка и след изстрела рухнал на пода. Съседите и ха­зяите разбили вратата – на пода младият самоубиец се гърчел от болка. Куршумът минал на 2-3 сантиметра от сърцето, прони­зал гръдния кош и заседнал в гърба.В безсъзнание Каралий­чев бил откаран до тогавашна­та „Бърза помощ“ – пулсът едва-едва се усещал. Близо два месеца лекарите се борили за живота на писателя. До легло­то му непрекъснато седяла кра сивата Вела Ушева. Из София тръгнала мълвата, че литерато­рът и актрисата са годеници, а това навремето значело много. Хирурзите решили да не вадят фаталния куршум от тялото на писателя. Осемграмовият къс олово, останал в гърба на писа­теля цели 45 години, чак до края на дните му. За Каралийчев ме­талното парче било нещо като талисман и писателят няколко пъти отказвал да го оперират. Даже разправял на приятелите си, че изпитва нещо като благо­дарност към куршума, който се отклонил от злокобния си път към писателското сърце.

Връзката на двамата влюбени станала още по-здрава и продължила и след изписването на Ангел Каралий­чев от болницата. Столичани открито си шушукали за ар­тистичната двойка, а и Ангел и Вела вече не се криели. Меж­дувременно през 1929 година в Народния театър избухнала актьорска стачка и Вела била една от първите уволнени.

А Каралийчев все по-трайно влизал в българската литера­тура и книгите му се търсели и харесвали от читателите. До естествената венчавка се стиг­нало чак през 1931 година. Едно от най-известните интелектуал­ни семейства на довоенна София – проф. Петко Стайнов и писателката Анна Каменова, се съгласили да кумуват на сватба­та. В последният момент обаче професорът юрист се разболял и в църквата с младоженците пристигнал като заместник-кум поетът Николай Лилиев.

През следващите три години в семейството на Ангел Каралий­чев и Вела Ушева дошла голя­мата мъка. Починали и двете им невръстни деца – синът Иван и дъщерята Ани. Това било голям удар на писателя и актрисата. Каралийчев се затворил в себе си и дълго време не излизал дори от къщи. Като спомен за рано отишлата си дъщеричка той написал повестта „Ането“. Вела Ушева се посветила на съпруга си и вече не излязла на театралната сцена.

Вярната приятелка на семей­ството Дора Габе продължила да бъде около тях.

Случило се така, че десетилетия след това Дора Габе и Каралийчеви се събрали под един покрив. След като й бил на­емател през 20-те години, през 50-те Ангел Каралийчев станал съсед на поетесата. През 1958 година на ъгъла на булевард „Ва­сил Левски“ (тогава „Толбухин“) и улица „Н. Михайлов“ била по­строена масивната пететажна сграда досами централата на „Булгартабак“ и Художествена­та гимназия. В нея един под друг построили своите апартаменти Дора Габе и Ангел Каралийчев. Съвременници разправят, че ко­гато единият напишел нещо – разказ или стихотворение, вед­нага го носел на съседа си да го прочете. Двамата детски писате­ли нямали преки наследници и според завещанията си дарили своите жилища на държавата. Авторът на „Български народни приказки“ си отишъл от този свят през 1972 година, а вярната му спътница в живота Вела, зара­ди която той на млади години се прострелял, починала през 1980 г. Днес апартаментът на Дора Габе се ползва за редакция на списанието „Пламък“ и духът на добруджанката витае всеки ден край други двама известни съвременни поети – Георги Кон­стантинов и Калина Ковачева. А само етаж по-надолу домът на сладкодумника Ангел Каралий­чев е превърнат в музей.