Каквито и да са били братята Илиева, за тяхната сестра Георги и Васил остават най-добрите на света

Малката сестра на убитите шефове на ВИС Васил и Георги Илиеви – Мариана, се кълне, че братята й не са й оставили голямо наследство и че не получава никаква рента, въпреки че се пускат какви ли не слухове. „С майка ми и приятеля ми се справяме сами финансово, не се оплакваме, живеем като повечето хора“, твърди тя.
С нейния приятел са заедно от 11 години, но не са женени. Той е син на известния кюстендилски лекар и, общински съветник д-р Сашо Котев. Имат син Георги, кръстен на единия си вуйчо.
Мариана разказва, че била в Приморско, когато застреляли Жоро. Обадили й се през нощта. Майка й по това време била на почивка в Св. Влас. Изчакала я да се събуди на другата сутрин и чак тогава й казала.- Същото било й с Васил. Тогава през нощта първо тя вдигнала телефона, после й казала и на нея. Предния ден майка й имала рожден ден.
Убедена съм, че има много хора, които трябва да са благодарни на братята ми, но съм много далече от техния бизнес, познанства, контакти. Нямам никаква идея кои им е помогнал да станат това, което бяха. Не знам и кой ги унищожи. То все тая“, философски разсъждава Мариана.
Разказва също, че с вдовицата на Жоро Илиев – Мая, са в нормални отношения.
Навремето тя и майка й Венка се бяха изпокарали зверски с Мая. Причината: вдовицата на боса на ВАИ Холдинг уважи последната му воля и го кремира. Почернената родителка и Мариана обаче държаха на всяка цена тялото на малкия син да бъде положено до това на брат му в родния Кюстендил.
Сега братята са в любимия им град, макар и посмъртно, защото част от тях вдовиците са запазили за себе си, а другата половина постави в бетонната семейна гробница в Кюстендил. Времето явно е потушило семейната свада, защото днес Мариана публично заявява: „Вече сме в прекрасни отношения със снаха ми Мая Илиева. Радвам се на децата й.“
Чудеса.net
Те бяха велики и 98 процента от хората, дето в момента имат добър и доходен бизнес, го дължат на тях. Защото ако не бяха те двамата, сегашните така наречени баровци щяха да лижат нечий задник. Не познавах добре Жоро, но за Батко Васил бих легнал в гроба. За мен той е номер 1 и винаги ще е, каквото и да приказват хората. Да почиват в мир!