Изпитанията ни се дават, за да преминем с достойнство през тях

Колкото и да е труден животът ни, трябва да го извървим с гордо вдигната глава

Сигурно няма човек, който да обори твърдението, че трудностите в живота са повече от хубавите неща, който ни се случват. Винаги по-лесно се запомнят негативните преживявания, а щастието ни се измерва в един миг само. Защо е така?

Нагласата и е такава. Повечето от нас не смеят и да си помислят, че може да им се случи нещо хубаво. Непрекъснато чуваме истории за магии, уроки и странни срещи с мъртви хора, хора, които вече ги няма в нашия живот. Нишо странно няма в това. Има влияния, които променят както нас самите, така и онова, което ни се случва. Човешката психика е податлива на внушения. Затова се пише, говори и дискутира толкова много темата за положителното мислене. Защото както лошото идва, когато мислим за него, така и хубавото бива провокирано пак от нашите мисли.

Болести, нещастие, смърт – писано ни е да преминем през всичко онова, за да станем не само по-добри, но и по-силни. Това променя начина по който възприемаме живота – все по-често започваме да мислим, че той е дар, който ни е даден, и ние трябва да му отдадем дължимото. Самоубийството, алкохолизма и другите вредни неща, които си причиняваме не са помогнали на никого, не са се оказали решение на нито един наш проблем. Колкото и да сте зле – ако вие сами не пожелаете да се оправите, ако ви липсва вътрешната убеденост, че може да преминете през това препятствие, то никакви лекари и скъпи лекарства не са в състояние да ви помогнат. И не на последно място – огледайте се. До вас стои човекът, който ще ви подкрепи в по пътя, осеян с трудности. Това е вашия приятел, човека, който и в най-лошия момент ще остане до вас, за да ви напомни, че силата това сте вие. Дали е във вас, около вас или някъде другаде, е без значение. В живота няма случайни неща. Има само такива, каквито ние сами си направим.