Отравянето с никел води не само до кожни проблеми

Странно е, но до днес нито един учен не е написал дисертация за никела и храненето. Известно е, че в някои райони сред домашните животни се среща никелова токсикоза, а при хората това отравяне изобщо не се дискутира, макар че алергията към никела, регистрирана за първи път през 1933 г., днес вече е придобила глобален характер. Виенски дерматолози са изчислили, че в Австрия 9% от населението има алергия към този метал. Американците говорят за 15%, а в интернет се съобщава, че по данни на производителите на часовници във Франция 25% от французите са чувствителни към никела. Може ли да се смята проблемът с токсичния никел за маловажен, ако всеки случай на алергия към металите е много опасен симптом за здравето?

Според някои учени никелът е пагубен за човечеството. Това е така, защото генетично изменените от никела белтъчни структури в хранителните продукти при прекомерно постъпване в организма участват в строителството на нови клетки. Така се появяват тъканите, които наричаме ракови. Задстомашната жлеза на човека притежава способност постепенно да концентрира в себе си никел, участието на който в израждането на клетките в инсулиновия апарат и изработката на вреден антигенен инсулин е несъмнено. Днес е доказано, че захарният диабет се явява автоимунно заболяване, чийто отключващ механизъм още не е разшифрован. Това е така, защото в науката никелът все още не се е превърнал в обект на детайлно изучаване, а алергията към него е призната само за кожна проява, или дерматит. Но някои учени твърдят, че никеловият дерматит е тревожен симптом за системна хиперчувствителност на организма. От 1933 г. човешкият организъм „говори“: обърнете внимание на никела, но медиците, не познавайки природата на специфичния епидемичен дерматит, обикновено мислят повърхностно, така да се каже, „епидермално“. В органите на човека, където постепенно се натрупва никел, с времето в определен период настъпват автоалергични реакции, унищожаващи преродилите се клетки и поддържащи имунното възпаление.

Никелът постъпва в организма главно с храната: океанската риба и някои растения, а така също в състава на изкуствените хранителни продукти, при чието производство се използва никелов катализатор. Такъв продукт например е маргаринът. Съществува определена норма за никеловите остатъци в маргарина след очистване. Но ако той в продължение на години постепенно се натрупва в жизненоважните органи, то нормирането на никеловите остатъци е безсмислено.

Известно е, че от 1946 г. трофейната технология за производство на маргарин, разработена в Германия, бързо се разпространила по целия свят. Това бил един от стратегическите секрети на фашистка Германия. В продължение на десетилетия ние страдаме от мина с огромна разрушителна сила, действаща постепенно, скрито и коварно, Благодарение на никела при производството на маргарин винаги има 5% белтъчни фракции, които металът е превърнал в мутагенни.

Отдавна не е тайна, че при продължителна интоксикация с никел възникват алергия, астма, атеросклероза, анемия и други заболявания. Ако кожата при контакт с нищожни частици от този метал реагира със сърбеж и обриви, то попадането на никел в организма с такива продукти като фъстъците, млякото от заразени пасища, шоколада и т.н. води до некротично възпаление на стомашно-чревната система, черния дроб, зад-стомашната жлеза и други органи, в това число и мозъка, където токсичният агент се натрупва.

Ако в Дания преди повече от 10 години бил приет закон, забраняващ вноса в страната на продукти, съдържащи никел, то в много страни аптеките успешно търгуват с лекарства и американски витамини, съдържащи токсичния метал. Някои специалисти подозират, че поради скрито протичаща никелова токсикоза всеки трети пенсионер в САЩ е диабетик, а всеки пети американец умира от рак на задстомашната жлеза. Възможно е тази печална статистика да се дължи на дългогодишното игнориране на никеловата опасност в САЩ, където продължават да се произвеждат комплексни витаминни препарати, съдържащи никел.