Ще се застъпим ли за килията на Паисий, или ще слушаме кючеци?

Обществена тайна е, че сърбите никак не ни долюбват, така че неотдавнашните опасения, че килията на канонизирания за светец инициатор на българското Възраждане – Паисий Хилендарски, не се радва на особена почит. В историческия манастир, който сега е заселен със сръбско монашество, стаичката на великия българин първоначално е използвана за склад, а след пожара в манастира преди 7 години в нея е настанен архимандрит Стефан, както разбираме от интервю на игумен Методий пред „Труд“. Всъщност две добри новини има за святото място – там живее някой, вместо да се ползва като килер с обяснението, че се пазели етногравски ценности; стаята не е ремонтирана за да се запази автентичния ѝ вид.

Килията, в която Паисий Хилендарски е написал „История Славянобългарская”, в момента очаква съдбата ѝ да бъде решена от българските власти, разбираме още от интервюто. Междувременно сръбската държава отделя средства от бюджета си и унищоженото от пламъците крило на манастрира е възстановено.

Активността от наша страна обаче се заключава в посещение на манастрира от български делегати, които поставят пред килията плоча на български и гръцки език, на която можем да прочетем, че в нея е творил свети Паисий Хилендарски. Килията може да бъде превърната в музей, само ако България заяви желание за това, но едва ли би се случило без наше желание. И докато проблемът виси, в България се появиха даже гаври с името на светия старец.

Интересен факт е, че в Банско е пресъздадена до най-малкия детайл монашеската килия на Паисий от Хилендарския манастир благодарение на екип, начело с Яким Дейков, който включва и прочути художници и реставратори. Копието на килията от атонския манастир е на показ в културноисторическия център, наречен на свети Иван Рилски.