РОЗОВИЯТ ЛИШЕЙ МОЖЕ ДА СЕ ЗАДЪРЖИ ПО КОЖАТА С ГОДИНИ

Причината за появата на розовия лишей – сърбящо, хронично рецидивиращо заболяване на кожата и видимите лигавици -и досега не е известна. За възникване на заболяването се лансират няколко теории. Най-популярна е неврогенната теория, защото множество хора са получили заболяването след преживян невропсихичен стрес: катастрофа, загуба на работа или член на семейството, спонтанен аборт. Част от авторите изтъкват като причина за възникване на розов лишей алергична реакция на организма към различни химични субстанции: оцветители, фотографски проявители, медикаменти (пеницилин, хинин, сулфони, диуретици, златни и арсенови препарати, цитостатици). Съществуват също генетична и имунна теория със съответните доказателства на хистологично ниво. При някои болни се установява връзка със захарен диабет, тимом, цироза или възниква след костномозъчна трансплантация.

В началото обривът е розово-червен, а в късните етапи става синкаво-кафеникав. Той е неправилен по форма, рязко отграничен, плосък, блестящ. Разполага се най-често по ръцете, лактите, коленете, областта на кръста, гениталиите.

Лигавицата на устата може да се засегне едновременно с кожата или изолирано. Измененията се разполагат най-често по бузите, небцето, езика и устните. Наблюдават се при 50% от засегнатите. За разлика от кожата, обривът тук се представя под форма на белезникави мрежовидни или точковидни налепи, които понякога се разраняват много лесно.

Ноктите се засягат при 5% от болните и се изразяват в точковидни и надлъжни дефекти, субунгвална (поднокътна – б.р.) хиперкератоза и промяна на епонихиума (т.нар. „кожички“ при основата на нокътната плочка – б.р.).

Заболяването е хронично, развива се на тласъци и продължава от няколко месеца до няколко години. След преминаване на обрива остават хиперпигментни петна, които изчезват много бавно. Чрез козметични процедури този дефект се отстранява лесно.

Лечението се провежда от лекар дерматолог. В зависимост от причината за възникване (стрес, медикаменти) се назначават подходящо за болния вътрешно и външно лечение и физиотерапевтични процедури. При част от пациентите високопланинското климатолечение се оказва особено ефикасно.