
Митовете за магическите практики на древността са съхранени в книги, наречени гримоари. Те съдържат описания (а често и илюстрации) на демоните и техните печати. Един от най-важните гримоари на древността са “Големият ключ на цар Соломон” и “Лемегетон” (или “Малкият ключ на цар Соломон”). Те описват седемдесет и двата печата на тайнствените демони, познати на цар Соломон. Печатите, които съдържат различни цветове, букви и символи, са заредени със силата на съответния демон и онези, които знаят как да ги изработят, могат да призоват този демон.
Прието е, че на тези два ключа са написани от самия Соломон, за когото е известно, че е владеел до съвършенство силите на окултното. Соломон е бил цар на Израел през десети век преди новата ера и наред с това бил почитан и като велик маг, притежаващ способността да призовава и контролира демоните и духовете. Смята се, че той призовал точно такива духове, за да помогне за строежа на храма в Йерусалим, който носи неговото име. Легендата твърди, че Ключовете трябвало да останат там, където били скрити – под трона на цар Соломон. Но след смъртта му демоните подшушнали на неговите придворни къде да ги търсят. Веднъж излезли на бял свят, Ключовете предизвикват неописуем хаос.
Чудеса.net