Вожда бил отровен!

Георги Димитров, известен с прозвището Вожда, е починал от цироза. Поне това се обявява пред обществото и никой не се съмнява в истинността на това твърдение. Но всъщност се крият много неща около мистериозната смърт на генералния секретар на Коминтерна, включително и това, че е бил отровен с живак.

Към края на 1949 година Вожда си отива от този свят. Той се е лекувал в санаториум в руската столица Москва и като причина за смъртта му медиците изтъкват чернодробна цироза (вследствие на алкохолизъм), сърдечна недостатъчност и хроничен прастатит.

Веднага след смъртта му обаче, тръгва слух, че е бил заразен със смъртоносен вирус по поръчка на Сталин, тъй като е бил на страната на Тито, който още след края на Втората световна война скъсва всякакви дипломатически връзки със СССР. Желанието на Вожда и Йосип Броз е да създадат обща държава на всички южни славяни, включително и българите, като се предвижда водач да бъде югославският комунистически деец. Но няма никакви доказателства, че Сталин е поръчал убийството на българския политик.

Фактите около смъртта на Георги Димитров са повече от любопитни, но е едно е сигурно: той е бил отровен с живак. Съдебен медик, който от много дълги години се занимава с химически анализи и е направил близо 4 хиляди аутопсии в кариерата си, твърди, че руските лекари са излъгали, че Вожда е починал от цироза.

Той се позовава на секретно изследване на МВР и НИКК от миналия век. Тъй като не е направена аутопсия, експертите са направили своите изводи въз основа на комплексни данни – сведения за болестите, от които е боледувал Димитров, леченията му в болница, както и въз основа на химически изследвания на части от органите. Но интересното е друго: МВР прави изследване на косата и мозъка и в тях открива живак много над обичайната доза за нормални процеси – около 48 мг/кг при норма 2,33 мг/кг.

Живакът действа бавно, но сигурно – опадат косата, миглите, имунната система се срива, но всичко това се усеща много късно, когато вече няма спасение.

Вожда не е починал от цироза, както твърдят руските медици. Най-вероятно той е бил отровен, защото е бил неудобен на някого. А когато един човек е неудобен, рано или късно, съвсем „случайно“, се разболява и умира.

Тялото на Георги Димитров е изложено в мавзолея в София, но по-късно, след промените, тленните му останки са извадени от там и са погребани в Централните софийски гробища през 1990 година. А 9 години по-късно – на 27 август 1999 година, монументалният паметник е разрушен.