Чудеса.net
Пирамидите в Гиза са били под вода
Пирамидите в Гиза и всички други обекти от Некропола са били залети от море. До това становище са стигнали учени, които са изучавали следите от ерозията по пирамидите и Сфинксът.
В защита на тази хипотеза е едно изключително откритие. Археологът Шериф Ел Морси се занимава повече от 20 години с проучвания на пирамидите в Гиза. През 2013 година той публикува интересно изследване посветено на откритието, с което предизвиква бурни спорове.
Морси стигнал до заключението, че някога в Гиза всичко е било залято от вода, изследвайки и заснемайки ерозията по мегалитите.
По време на заснемането на античната линия на морския бряг той се спъва в блок от второто ниво на храма. За своя голяма изненада Морси открива, че издутината, в която се е спънал се оказва фосилизиран морски таралеж, който е плитководно морско животно.
Шериф Ел Морси издига хипотезата, че платото Гиза е било залято от море. Там, където се намира храмът Менкауре е било лагуна. Морската вода е покривала некропола, Сфинкса и храмовия комплекс.
Някои учени смятат, че фосила на морския таралеж е попаднал във варовика по време на неговото формиране преди 30 млн. години. Морси, обаче е на съвсем друго становище. Той смята, че фосила на морското животно е от по нова епоха, тъй като е добре съхранено и по нищо не прилича на микроскопичните морски организми, намирани във варовика.
Според Морси, това не е изкопаемо животно живяло преди 30 млн. години, а в сравнително по близка епоха.
Археологът Шериф Ел Морси твърди, че заливането на Гиза е било значително, морското ниво е било с 75 м по-високо от съвременното. Морската брегова линия заемала пространството от храма на Менкауре до пирамидата Хефрен.
В първите 20 слоя на Хеопсовата пирамида, на Сфинкса и на храма на Сфинкса се вижда особено силна ерозия. По блоковете на храма се откриват наноси, които се срещат в лагуните или в плитките морета.
Остава неясно само кога се е случило това събитие. Предполага се, че това е станало по време на топенето на ледниците по време на ледниковите периоди, когато колебанията на морското равнище са били над 120 метра.
