Ето защо родната сурвакница се прави от дрян

Съвсем не е случайно, че добре познатата ни сурвакница се прави от дрян

Дрънят е дървото, което е не само жилаво, но освен това цъфти първо и връзва последно – ето защо от него се прави родната сурвакница, посочват от страницата Българска етнология.

Тя е нашата магическа пръчка, с която се поздравяваме на 1 януари, часове след началото на Новата година.

То обаче продължава дори и след Васильовден.

Изработването и видът й не са типично християнски, преплитат се и езически традиции. С любимата сурвакница се потупваме по гърба и се наричаме за здраве. Малките изпращат пожеланията към по-възрастните и така ритуалът се предава от поколение на поколение. Корените му идват още от древността.

В културата ни празникът се определя като Сурва – наречен е така, защото годината е още в младостта си, сурова е и хората нямат опит с нея. Затова я молим за благодат и благословия.

Децата обикалят със сурвакница в ръка и във всяка къща редят стихове за берекет и успех. Пуканките са задължителен елемент – те символизират разпукването и избуяването. Гевречетата пък са знак на благодарност към реколтата през изминалите месеци. Лентичките и гирляндите са като светлината, която ни огрява непрекъснато.

Слагат се още сушени сливи и други плодове, орехи, вълна, монети – те допълват изобилието, което се цели със сурвакницата.

Дрянът се оформя в полукръг и така има още по-голяма сила. С него може да удряте, колкото се може по-силно, така търпението се възнаграждава съвсем, казват старите хора.

Прабългарите имали подобен обичай, разкриват изследователите, който бил в култ на древно иранския бог на Слънцето.

Ето какво най-често си казваме, докато размахваме популярната сурвакница в дните след полунощ на 1 януари:

Вие може би знаете други послания, споделете ни ги в коментарите.