Чудеса.net
Думата астрономия има гръцки произход и в превод означава „закон на звездите“
Тя е една от най-древните човешки науки, опитваща се да разреши загадките на необятната Вселена, голяма част от които вече не представляват мистерия за човека, но за други науката все още не е в състояние да даде задоволително обяснение
Гама-мехурите на Млечния път
Става въпрос за две загадъчни масивни структури, състоящи се от свръхенергийни гама-лъчи и емисии от рентгенови лъчи, открити с помощта на гама-телескопа „Ферми“ през 2010 година. Те се намират над и под плоскостта на Млечния път, разпространявайки се на около 20 хил. светлинни години от центъра на галактиката. Към момента обаче астрофизиците не са в състояние да обяснят наблюдавания феномен, чиято природа остава загадка за съвременната астрономия.
Правоъгълната галактика LEDA 074886
Това е галактика джудже, отдалечена на около 70 млн. светлинни години от Земята, открита от австралийски астрономи през 2012 година. Необичайното в нея е правоъгълната ѝ форма, която е уникална за видимата Вселена, в която повечето галактики са оформени като дискове, триизмерни елипси или неправилни петна. Една от хипотезите за нейното образуване е свързана с възможния сблъсък на две спираловидни галактики, но учените все още нямат окончателно обяснение.
Лунното магнитно поле
Една от най-големите мистерии на нашия естествен спътник, озадачаваща науката вече десетилетия наред, е свързана с въпроса за магнитното поле, което се открива само в определени участъци от лунната кора, докато на други места то напълно липсва. Използвайки компютърен модел за анализ на кората, учените стигат до заключението, че магнетизмът може би е реликва от сблъсъка със 192-километровия астероид, разбил се в района на южния лунен полюс преди около 4,5 млрд. години, разпръсквайки магнитен материал по повърхността.
Защо пулсират пулсарите?
Пулсарите са отдалечени, бързодвижещи се неутронни звезди, генериращи тясно насочено радиоизлъчване, разпространяващо се на равни интервали в пространството. Макар че първият пулсар е открит от съвременната астрономия през 1967 година, учените десетилетия наред се опитват да разберат на какво се дължи пулсирането на тези звезди, както и какво причинява неговото спиране понякога. През 2008 година един пулсар изненадващо спира да пулсира за период от цели 580 дни, благодарение на което учените успяват да определят, че периодите му на активност и покой са свързани по някакъв начин с магнитните течения, забавящи въртенето на звездата, което пък на свой ред поставя въпроса за причините за наблюдаваните магнитни колебания.
Както представлява мистериозната тъмна материя?
Астрофизиците се опитват да наблюдават ефектите от тъмната енергия, формираща около 70 % от Вселената, 25 % пък от която се състои от не по-малко загадъчната тъмна материя. Тя е напълно невидима за телескопите и нито излъчва, нито поглъща видимата светлина (или която и да било форма на електромагнитна радиация), но гравитационното ѝ въздействие е очевидно в движенията на галактическите купове и в отделните звезди. Независимо че изучаването ѝ е изключително трудно за съвременната физика, редица учени предполагат, че може би е съставена от субатомни частици, които са коренно различни от тези, изграждащи материалния свят около нас.
Галактичното рециклиране
През изминалите години астрономите забелязват, че галактиките създават нови звезди, използвайки повече материя, отколкото те самите притежават в себе си. Едно ново изследване на отдалечени галактики показва, че газ, изхвърлен от тях, впоследствие се връща обратно в центъра им. Ако същият бива използван за създаване на нови звезди, това може да хвърли голяма светлина върху проблема за липсващата материя във Вселената.
„Литиевият проблем“
Моделите на Големия взрив показват, че елементът литий би трябвало да се намира в изобилие из цялата Вселена, но се оказва, че това далеч не е така. Наблюдения на древни звезди, образувани от материал, много подобен на този, създаден при Големия взрив, разкриват количества литий два до три пъти по-ниски от прогнозираните от теоретичните модели. Ново изследване показва, че част от този литий може би е смесен в центъра на звезди, намиращи се извън полезрението на земните телескопи, докато някои теоретици предполагат, че хипотетичните субатомни частици, наречени аксиони, може би са абсорбирали протони, намалявайки по този начин количеството литий, създадено в периода непосредствено след Големия взрив.
Има ли някой там?
През 1961 година астрофизикът Франк Дрейк създава своето прочуто уравнение, считано от мнозина за изключително спорно. Чрез него той предполага (базирайки се на скоростта на формиране на звезди във Вселената, на броя на звездите, притежаващи планети, на броя на планетите с условия, подходящи за живот, и т.н.), че съществуването на разумен живот на други планети е твърде възможно. Независимо от това обаче към момента човечеството все още не е открило следи от интелигентни същества из дълбините на космическото пространство.
Какъв ще е краят на Вселената?
Възможните сценарии са три: Голямо свиване (ако количеството на тъмната енергия не е достатъчно, за да се противопостави на силата на гравитацията, цялата Вселена може да колапсира в една сингулярна точка), топлинна смърт (звездите постепенно угасват след изчерпване на горивото си) и разширяваща се до безкрайност Вселена (разстоянията между галактиките се увеличават все повече, докато температурата постепенно спада).
Мултивселената
Редица теоретични физици считат, че нашата Вселена не е единствена по рода си, а е само една от многото в една Мултивселена, отличаващи се с други физични константи и закони. Поради тази причина съвременната астрономия усилено търси веществени доказателства, свидетелстващи за сблъсъци на нашата Вселена с други.
