В търсене на загадъчния философски камък

Легендарният философски камък (Lapis philosophorum) в продължение на хилядолетия е неосъществена мечта на поколения алхимици

Зараждане на алхимията в Древен Египет

Корените на алхимията и на мистериозния философски камък могат да бъдат проследени до Древен Египет, където имената им са изначално свързани с това на Тот – бога на мъдростта и писането, впоследствие отъждествяван от древните гърци с Хермес, наричан от тях Хермес Трисмегист (Хермес Триждивеликия). Първоначално центърът на неговия култ се намира в столицата на Горен Египет през епохата на Старото и Средното царство – Хермопол. От запазени надписи на фараоните Пепи I и Усеркаф, от „Книга на мъртвите“ и от химните на фараона Рамзес IV става ясно, че Тот се появява в Египет от някакво мистериозно място и впоследствие изписва със свещени йероглифи най-древната и загадъчна история на Египет, изсеченa върху каменни колони в страната Сириат. След Потопа тези тайнствени писмена са преведени, записани в книги и скрити от простосмъртните в подземията на свещените храмове.

Античен период

От Египет алхимията се разпространява и в античния свят, ставайки важна част от Александрийската школа (III в. пр.н.е. – VI в.). Именно в Александрия за пръв път се осъществява синтез на натурфилософиите на Платон и Аристотел с практическото познание за веществата, техните свойства и метаморфози. Античните алхимици насочват научния си интерес към металите, които се превръщат в техен основен обект на изследване. През този период се появява и традиционната алхимична символика на металите и планетите, в която всеки един от седемте известни по онова време метала (сребро, живак, мед, злато, желязо, калай и олово) е свързан с едно от седемте небесни светила (Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер и Сатурн). Сред най-бележитите алхимици от онзи период са Болос Демокритос, Олимпиодор Младши и Зосим Панополит.

Арабски период

През VII век Египет става владение на арабите, които доразвиват древните му традиции, в това число и алхимичните. В този период живее и основоположникът на средновековната алхимия – Абу Муса-Джабир ибн Гайан, известен още с името Гебер, в чиито достигнали до нас трудове са представени редица практически операции от химичен характер. Гебер е и създател на т.нар. живачно-серна теория за произхода на металите, според която съставните части на последните са живак и сяра. Гебер е и първият, който въвежда в употреба понятието „философски камък“ – мистериозна субстанция, превръщаща неблагородните вещества в злато, която е червена на цвят, прозрачна и ковка.

Алхимията в Европа

В периода ІХ – ХVІ в. алхимията в Европа претърпява значително развитие, а нейните най-талантливи представители полагат с достиженията си основите на съвременната химия. Сред тях се нареждат имената на Алберт Болщедски, Раймунд Лулий, Роджър Бейкън, Арнолд от Виланова, Парацелз, Мишел Нострадамус, Корнелий Хенрих Агрипа от Нетесхайм и Йохан Фауст, които, провеждайки безбройните си опити в търсене на загадъчния философски камък, откриват наред с всичко останало и редица органични и неорганични съединения, както и технологични процеси, използвани от следващите поколения.