Чудеса.net
През 1928 година руският писател Александър Беляев създава знаменития си научнофантастичен роман “Човекът амфибия”, разказващ за необикновената история на живеещия под водата младеж на име Ихтиандър, на когото още като дете аржентинският хирург Салватор трансплантира хриле от акула, за да го спаси от сигурна смърт
Идеята за съществуването на амфибия присъства в легендите на голям брой народи по света, разказващи за загадъчни създания с глава на човек и тяло на змия или риба, които обитават най-вече водните дълбини, но са способни да излизат и на сушата.
Амфибиите в древността
Още в легендарния санскритски епос “Махабхарата” се разказва за войната между земните и подводните жители, наречени ниватакавачи – високоразвита цивилизация на великани амфибии, живеещи на сушата и във водата, притежаващи подводни градове, унищожителни оръжия и различни магически способности.
През Античността вярата в съществуването на загадъчни морски обитатели намира отражение в митологията, където се появява в историите за тримата морски старци – Нерей, Протей и Тритон, способни да променят облика си и да предсказват бъдещето.
През IV – III в. пр.н.е. за амфибии пише и вавилонският учен, историк и жрец в храма на бог Баал – Белоз, който във “Вавилонска история” говори за същество на име Оан, появило се от водите на Червено море в района на Персийския залив, с човешка глава, рибешко тяло и човешки глас, което дава на хората писмеността, математиката, изкуствата, архитектурата, законодателството, земеделието и животновъдството.
Платон и Херодот изказват идеята, че в далечното минало човешките същества са били “амфибиоподобни”, като дори допускат възможността част от тях да са се развили и създали своя подводна държава.
Древногръцкият историк и писател Аполодор (II в. пр.н.е.) пише за съществото Одакон, появило се от водите на Еритрейско море (Индийския океан).
През II в. древногръцкият писател и пътешественик Павзаний разказва, че в храма на Дионис в Танагра, Беотия, и в Рим са били изженени балсамираните и покрити с люспи тела на две човекоподобни същества с дълги коси.
Амфибиите в Близкия и Далечния изток
В Япония от древни времена се вярва в съществуването на Нуре-онна (кръвожадно създание с тяло на змия и глава на жена, живеещо близо до реките) и загадъчния Подводен човек (притежаващ ципи между пръстите на ръцете и краката и способен да живее под водата).
В Иран загадъчната амфибия носи името Рунан-шах и властва над водите, а средновековни хроники от XIV – XV в. свидетелстват за присъствието на подобно същество и в солените води на езерото Ван в Мала Азия.
Амфибиите в Европа
Крайбрежието на Испания пък (според твърденията на философа Кавциний) е дом на създание, напомнящо на жаба, но притежаващо човешко лице и гъста бяла брада.
През 1400 година холандски търговци на мляко успяват да уловят момиче амфибия, което обличат в дрехи и подаряват на град Харлем, където то пребивава няколко години, научавайки се да преде.
В средата на XVI в. оксфордски рибари улавят в мрежите си необикновено същество с гъста брада, което заживява в замъка на губернатора, хранейки се със сурова риба, а впоследствие избягва.
Подобни срещи са регистрирани и през XX в. – в залива Салдан край Кейптаун, в Бяло море, в езерото Байкал и на много други места по света, където десетки очевидци разказват за срещите си с триметрови същества с човешки лица, бяла кожа и големи рибени опашки, които конвенционалната наука все още счита за част от митологията.
