Чудеса.net
Зловещият вампир отдавна населява митологиите на почти всички народи по света, а в настоящето образът му е експлоатиран широко от масовата култура, използваща го, за да въздейства на най-примитивните страхове, заложени в човека
Най-разпространената представа за ужасяващия вампир е свързана с идеята за т.нар. зли мъртви, които след смъртта си не са оплакани и погребани според установените ритуали, починали са по неестествен начин или са извършили изключително тежки грехове приживе, заради което не са приети в света на отвъдното, оставайки да блуждаят и страдат в света на живите, превръщайки се впоследствие в зли духове.
Счита се, че думата „вампир“ е с източноевропейски произход и идва от старославянската форма „онпыр“, пряко свързана с един от най-древните духове в славянската митология – злия Упир, считан за кръвопиец. Според други изследователи обаче корените на вярата в тези опасни същества трябва да бъдат търсени далеч по-назад във времето – още след сътворението на света, по времето на Адам и неговата първа съпруга Лилит, считана за първия известен вампир. Последната поисква от Бог да бъде считана за равна с мъжа си, тъй като и тя е създадена като него от пръст, но когато желанието ѝ не е удовлетворено, тя напуска завинаги райската градина, а впоследствие започва да отвлича новородени деца, за да изяжда костния им мозък и да изпива кръвта им.
Сред другите заподозрени, сложили началото на тази хилядолетна кървава практика, е синът на Адам и Ева, Каин, убил брат си Авел заради по-голямото благоразположение, с което Бог приемал жертвоприношенията му. Братоубиецът е прокълнат от Бог и превърнат във вампир, осъден на вечно скиталчество извън света на хората, страхувайки се от смъртоносните слънчеви лъчи и постоянно жадуващ за човешка кръв. По пътя си той среща Лилит, която го посвещава в тайните на могъщи заклинания с кръв, а наред с това го научава и как да превръща себеподобните си във вампири.
В по-късни времена мотивът за злокобния вампир се появява във фолклора на редица народи по света – вавилонските акхару, индийските ветала, китайските чинг-ши, елинската Ламия, вакханките от кортежа на бог Дионис (обожаващи еднакво вкуса на виното и на кръвта), кръвожадните шотландски феи (прелъстяващи самотни пътници и пиещи кръвта им) и още много други.
В по-ново време някои исторически личности се сдобиват със славата на безсърдечни вампири – влашкият владетел от XV век Влад III Дракула (1431 – 1476) и унгарската графиня Ержебет Батори (1560 – 1614), чиито образи вече столетия наред са експлоатирани от изкуството.
