Лествица на преп. Йоан означава стълба. Но това не е обикновена, а духовна стълба
Смисълът на всеки един човешки живот не е само да вземем образование, да работим, да направим подходяща кариера, да създадем семейство, да имаме деца и внуци.
Не малка част от смисъла на човешкия живот е да израстваме духовно.
Именно от това колко сме израснали в своя живот ще повлияе върху нашия комфорт или дискомфорт в Царството Небесно. Казано по друг начин, дали нашите души ще светят в пълен блясък или ще трябва да се преродят отново, за да чистят своите грехове.
Какво означава това?
Човек се ражда да твори добро, да възпитава себе си в добродетели, да не нарушава Божиите заповеди.
Когато говорим за добро имаме предвид онова дискретно добро, за което не се хвалим наляво и надясно какво сме сторили, а следваме принципа каквото прави лявата ръка, дясната не го знае.
Старите хора вярват, че когато Свети архангел Михаил извади душата на починалия от тялото, тя се явява пред Портите Небесни при Свети Петър и предстои измерване на добрите дела и на греховете. От това зависи дали душата ще влезе в Рая или в Ада.
Много по-рано древните египтяни са изобразили техния Бог на смъртта Тот как държи една везна, с която мери греховете и добрините.
Всичко това са образни представи, чрез които в миналото са искали да покажат на смъртния човек, че трябва да залага повече на доброто, отколкото на злото.
Вчера беше един голям християнски празник, посветен на преп. Йоан, наречен още Лествичник, защото и той образно е представил на християните една невидима за нашите очи стълба, по която се изкачва живият човек.
Дяволите изкушават ежеминутно човека и го събарят от стълбата. Така той трябва да предприеме ново и ново изкачване, докато успее да достигне до Портите Небесни във Висините.
Излизайки извън рамките на религията, ние откриваме важния смисъл на това изкачване.
Заобиколени сме от различни изкушения – предателства, злоба, завист, любовни забежки, вземане на подкупи, лъжесвидетелства, кражби, убийства и какво ли още не.
Всяко едно поддаване на подобни греховни изкушения ни дърпа назад в нашето духовно развитие.
Спомнете си за Иисус Христос, който прекара 40 дена в пустинята в пост и в молитва. Сатаната го изкушаваше като му предлагаше власт, положение, богатства.
Иисус Христос отказа всички тях. Защо?
Защото знаеше, че те са временни, а Царството Небесно е вечно. Духовните му богатства не са преходни, защото там няма модни тенденции.
Как можем да се изкачваме смело по Лествицата на преп. Йоан и когато дойде краят на нашите земни дни да се озовем сами пред Небесните Порти?
С вършене на добрини. Колкото и да е труден нашият живот днес, той ни осигурява огромни възможности за духовно израстване.
Първо, всеки човек трябва съвестно, дисциплинирано и отговорно да върши своите задължения и ангажименти. Както е казала Майка Тереза – трябва да правим добро, каквото и да говорят другите.
Второ – да спазваме Божиите заповеди, защото да не крадем, да не убиваме, да не лъжем, да не лъжесвидетелстваме ни осигурява една изключителна възможност да напреднем.
На трето, но не на последно място – да творим добрини.
Например, някой има нужда от средства за лечение и е пусната кампания за DMS – пуснете поне 1 SMS, ако нямате възможност да направите по-голямо дарение.
Във Вселената се записва всяко едно добро, без значение дали е да помогнеш на паднал човек да стане от земята, да го предупредиш, че чантата му е отворена и някой може да открадне портмонето му.
Да купиш хляб на болен съсед или да му вземеш лекарствата от аптеката. Да помогнеш при катастрофа като се обадиш на спешния телефон, а не да подминеш с безразличие.
Много хора вършат подобни неща, без да си дават сметка, че тези добрини се записват на тяхната лична сметка.
По-сериозните начинания са кръводаряване, но безвъзмездното кръводаряване. Даряване на органи също.
Дарителство на средства за различни начинания, но без после да се афишира за тях. Защо?

Ако вие извадите няколко хиляди лева за болен човек, за някоя църква или при друг повод, с вашите пари ще бъде извършено Богу угодно дело.
Но ако започнете да се хвалите какво сте направили, вашата духовна ефективност ще падне значително. Ако за вашето безвъзмездно и дискретно дарителство Господ ви дава 50 точки, а вие започнете да се хвалите какво сте направили – точките падат на 10 например.
Защото самохвалството убива духовното на фона на материалното.
Вероятно вие правило впечатление да се говори за дарители, сами пожелали да останат анонимни. Те не го правят, за да не ги подгонят данъчните, а за да съхранят цялата стойност на стореното от тях добро.
Когато на вас ни направят добро – хвалете вашия благодетел. Това не е грях, защото вие осъзнавате стореното ви добро.
Понеже в момента текат Великите пости, а всеки човек трябва да преосмисля своя духовен живот, не пропускайте и тези аспекти.
И още един съвет. Ако по стечение на някакви обстоятелства сте обидили някой човек незаслужено или сте го набедили в нещо лошо без да сте знаели, че той е невинен, вие сте извършили грях.
Незнанието прави греха по-малък. Но все пак е грях. Тогава трябва да отидете на църква, да запалите свещ за здраве на този човек, да си признаете какво сте направили и да помолите да му се случи нещо добро.
Ако сте обидили човека директно, трябва да му се извините, но пак можете да му запалите свещ. Така си гарантирате, че тази ваша постъпка ще бъде зачетена като изчистен грях – няма да си навлечете лоша карма от нея.
И най-важното, следващ път да имате едно на ум преди да реагирате по подобен начин.
Не трябва да чакате да дойдат Сирни заговезни, за да поискате прошка от хората около вас, защото човек греши целогодишно и трябва да се действа на момента.
За да променим света към по-добро, първо ние самите трябва да се променим. Ето защо Лествицата на преп. Йоан има такова важно значение за нашия живот!!!
Чудеса.net