Чудеса.net
На места като летищата липсват обичайните неща, които хората свързват с ежедневието си. Това е една от основните причини терминалите да носят странно чувство у пътниците, сякаш нищо около тях не е реално. Въпреки че един човек може лесно да загуби представа за времето, когато изберете опцията за вход в казино Hitnspin и започне да играе многобройните игри, отиването на летището носи още по-голямо чувство на дисоциация. В тази статия ще видим на какво точно се дължи това и как да се справим с този проблем.
Какво представлява т.нар. Airport dissociation?
Airport dissociation е феномен, при който човек изпитва чувство за нереалност или откъснатост от себе си и заобикалящата среда, докато се намира в летищна обстановка или в процес на пътуване със самолет. Състоянието може да се прояви чрез усещане, че всичко наоколо е като в сън, забавено възприятие на времето, намалена емоционална реакция или дори затруднения в концентрацията. Предполага се, че явлението е резултат от комбинация между фактори като хронична умора, смяна на часовите зони и най-вече стерилната среда на летищата.
От какво е породено чувството на дисоциация, когато сме на летището?
Летището е едновременно врата към света и място извън времето. За мнозина то е сцена на вълнение и очакване, но и на странно усещане за откъсване от реалния свят. Това чувство на дисоциация често се поражда от уникалната комбинация от множество фактори.
В следващите редове ще разгледаме някои от основните причини, които карат хората да се чувстват крайно изолирани от ежедневието си и да губят представа за времето.
Постоянен поток от хора от различни култури, говорещи различни езици
Преминаването покрай стотици лица, повечето от които никога повече няма да срещнем, може да усили усещането, че сме попаднали в една наистина нереална среда. Някои от най-напрягащите неща са:
- Постоянно движение
- Разговори на различни езици
- Забързано движение сред пътуващите
- Дълги опашки
- Постоянни звуци от микрофоните
Особено за интроверти това може да бъде доста напрягащо. Понякога човек се опитва да се откъсне от заобикалящата го среда, за да успокои психиката си, но на летищата, това е изключително трудно.
Всичко винаги е отворено
Една от характерните черти на летищната среда е нейната непрекъсната дейност – обектите и съоръженията функционират 24 часа в денонощието. Това допринася за загубата на обичайното чувство за време. Липсата на ясна граница между ден и нощ, комбинирана с постоянния изкуствено осветен интериор, кара биологичния часовник на пътниците да се обърка.
Почти изцяло затворено пространство
Почти изцяло затвореното пространство на терминалите, в което липсва директен контакт с външната среда, подсилва този ефект. Човек може да прекара часове, без да види естествена дневна светлина или да усети промяната на времето навън, което води до чувство за пространствена и времева изолация. Доста зони на летищата нямат прозорци, което съвсем изолира връзката с външния свят.
Ден, в който цялата ежедневна рутина е променена
Денят на пътуването по въздух почти винаги се различава коренно от обичайната дневна рутина. Подготовката, ранното ставане, стриктните графици и преминаването през множество проверки и зони в летището внасят една нетипична структура и последователност от задачи, които за много хора биха могли да са крайно напрягащи. Психологическият ефект от този „нарушен ред“ е изключително силен, особено за тези, които не са свикнали да летят редовно.
Преход от едно място на друго, където часовата зона може да е напълно различна
Друг фактор е самият преход от едно географско и времево пространство в друго, особено когато пътуването включва смяна на часовите зони. Явлението jet lag може да предизвика не само физическа умора, но и психическо объркване, раздразнителност, инсомния или прекалено сънливост, както и затруднена концентрация.
Прекомерна стимулация от реклами, светлини, магазини
Летището е среда, където постоянно се случва нещо. Големи LED екрани, реклами, ярко осветление, музика на заден план, непрекъснати съобщения по високоговорителите, разнообразни магазини и заведения; всичко това образува непрекъснат поток от информация, който може да доведе до претоварване.
Мозъкът, принуден да обработва огромно количество несвързани помежду си сигнали, понякога реагира чрез механизъм на „изключване“ или намаляване на емоционалната ангажираност, за да запази енергийните си ресурси. Когато добавим и ранното ставане и липсата на пълноценен сън, липсата на правилно функциониране е напълно разбираема.
Откъсване от личната среда
Откъсването от личната среда също играе роля. На летището липсват познатите звуци, миризми и визуални ориентири, с които човек свързва усещането за „дом“. Дори личните вещи, които човек носи, често са минимални и ограничени до необходимото, което подсилва усещането за отдалечаване от всичко познато.
Струва си да видите и:
Физическа умора или недоспиване
Физическата умора или недоспиването, характерни за много пътници, допълнително понижават способността за когнитивен контрол. Продължителното чакане, което понякога е с часове, на неудобни седалки или в претъпкани зали, води до спад на вниманието и повишена раздразнителност.
Прекарване на часове в чакане
Продължителното чакане на летището е един от най-подценяваните, но психологически най-изтощителни елементи на пътуването. Когато човек прекара часове в очакване – било то за регистрация, за преминаване през проверки за сигурност, или за качване на борда – умът постепенно изпада в състояние на „прекъснато време“. Липсата на активна ангажираност и контрол над ситуацията води до усещане за застой.
Как да се справим с чувството за дисоциация, когато сме на терминала?
Въпреки че дисоциацията е временно явление и няма трайни последици, тя е доста неприятна. Много хора търсят начини, чрез които да се справят с това състояние. Някои от най-честите такива са четете на книга, хапване на вкусна закуска с кафе и запознанства с нови хора на летището. Подобни действия помагат на пътниците са се справят с дисоциацията и да направят бавното преминаване на часовете на терминалите доста по-приятен процес.
