Ангел на тъмните сили, главатар на дяволите: По следите на Дявола

Изразът „Ангел на тъмните сили, главатар на дяволите“ произлиза от християнската теология, където Луцифер (Сатана) е описван като паднал ангел и водач на демоните. Тази фраза е библейски мотив, който подчертава дуалната природа на дявола – някога ангел, сега враг на Бога.

Къде да видите следите на Дявола днес

Макар оригиналните следи от 1855 г. да са изчезнали, можете да посетите местата, където са били забелязани – Топшъм, Ексмут, Доулиш и Тейнмаут. Входът в историческото село Clovelly струва £10 за възрастни (2025 г.), но си заслужава заради уникалната атмосфера. Препоръчваме обувки с добро сцепление – не сандали!

През 1855 г. в графство Девъншир били намерени странни следи (отпечатъци), за които се предположило, че са на самия дявол. Вижте зловещата история на Дявола от Девъншир!

Тези следи развълнували местните жители: на самия дявол ли принадлежали, или на някаква странна птица, неизвестна на науката, а може би са ги направили пакостници?

И до ден-днешен никой не знае какво или кой е оставил въпросните отпечатъци на земята.

По този повод учените на 19 век издигали най-различни хипотези. Според една от тях, феноменологичната, се твърди, че става дума за нещо, което живее между осезаемия и неосезаемия свят, като понякога оставя свидетелства за своето съществуване, но все пак е недосегаемо за човека.

Какво дяволско нещо се е случило тогава, в снежната нощ на 1855 г.?

Дата на явлението	8-9 февруари 1855
Обхват на следите	60-160 км
Брой села	Над 30 локации
Размер на отпечатъка	10 х 7 см
Разстояние между следите	20-41 см

На 7 февруари в Девъншир имало обилен снеговалеж и целият басейн на обширната река Екс бил оцветен в бяло. Хенри Пилк, хлебар от село Топшъм, станал много рано сутринта, за да подгрее пещта и да се заеме с обичайната си работа. Той бил един от първите, които видели чистия, скърцащ под обувките сняг, покрил селото и околните поля.

Погледнете и ТУК: Тереза Фидалго. Истина ли е? История (легенда). Как умира?

Но хлебарят забелязал нещо необичайно на снега: следи, които изглеждали оставени от малко магаренце. Хенри забелязал още едно странно нещо: следите като че наистина били магарешки, но съвсем не се отличавали една от друга и не било възможно да се определи къде какво копитце се е отпечатало.

Днес в Топшъм можете да посетите местата, където Хенри Пилк видял първите следи. Историческият музей на града (работно време: 10:00-17:00, затворен понеделник) има специална експозиция за загадката. През 2025 г. музеят в Екситър е затворен за ремонт, но организират тематични разходки всяка сряда и неделя от 14:00 ч. от паркинга на Holman Road (май-септември).

Хлебарят никога не бил виждал магаренце или пони да ходят по такъв странен начин.

Бил крайно заинтригуван от следите, но и го чакала прекалено много работа в пекарната, за да им отдели достатъчно внимание и той се върнал към първоначалното си занятие.

Теория	Вероятност според експертите
Скачащи гризачи (горски мишки)	Висока – обяснява формата
Експериментален балон от Девънпорт	Средна – има свидетелства
Кенгуру от частен зоопарк	Ниска – няма потвърждение
Метеорологичен феномен	Възможна – топене и замръзване

Албърт Брейлфорд, директор на местното училище, реагирал по съвсем друг начин. Още същата сутрин той организирал група от ловци, която тръгнала по тайнствените следи в снега. Групата се добрала до пекарната и получила разрешението на Хенри да влезе в двора. Но, както се изяснило, оттам следите водели отново към селото.
Загадката вдъхновява и съвременни творци – през 2025 г. излезе филмът „The Salt Path“, заснет в Девън, включително в Clovelly, където според легендата дяволът оставил следи. През март 2009 г. в Северен Девън отново се появиха подобни следи с дължина 13 см и разстояние между тях 28-43 см, документирани от биолога Греъм Инглис.

Жителите му почти до един зарязали своята работа и се присъединили към групата.

След това решили да се разделят на две части, като всяка се заеме с изследване на своята територия, съобщавайки една на друга резултатите. Първоначалната превъзбуда постепенно започнала да преминава в страх, защото станало ясно, че въпросното същество било способно да прескача като нищо четириметрови височини.

Подобни следи били намерени също така в Ексмут, Лимпстоун, Уудбъри, Паудърхам, Махмъд, Доулиш и населени места в графството, на територия с обща дължина от 150 км. Доктор Бенсън, който практикувал в тази област, тръгнал по следите от Махмъд.

Пресичайки полета и ливади, те се спирали във висок шест метра сеновал, покрит с чист слой бял сняг, Бенсън не намерил никакви следи върху него.

По всичко личало, че въпросното нещо е прелетяло над сеното.

Двама ловци от същия район вървели с часове по следите, докато стигнали гъсталаците на непроходима местност. Отпечатъците там внезапно прекъсвали, но се появявали отново на заснежените покриви на близките къщи.

Като огледали това, което било останало от следите, ловците установили, че те водят право към Махмъд. На някои места устието на река Екс достигало почти три километра на ширина и водата още не била замръзнала. Следите стигали до самия бряг и след това се подновявали на отсрещния, все едно, че съществото е прелетяло над широкото устие.

Когато под влияние на слабото февруарско слънце отпечатъците започнали малко по малко да изчезват, видът им взел да се изменя.

Техният край се разделил и те заприличали на отпечатъци от раздвоено копито.

Мъжете започнали бързо да се въоръжават с пушки и най-различни инструменти – коси, вили, гребла.

Докато по-смелите от тях продължавали търсенето на ужасното същество от този или друг свят, което било способно да оставя такива следи, болшинството от жителите се заключвали от страх по домовете си и барикадирали вратите. Навсякъде се появили кръстове, разпятия и големи викториански библии в кожени подвързии, които, както вярвали, можели да ги защитят от всякакви демонски машинации.

През това време ловците едва не направили ужасна грешка.

Работата е там, че в село Уудбъри живеел някой си Дениъл Пламър, тих луд, който се обличал в дрипи, кичел се с пера и бродел по горите като подражавал на гласовете на различни зверове и птици. Жителите на Уудбъри го познавали добре и го смятали за абсолютно безобиден, като въобще не му се бъркали в живота, а само когато ги помолел за милостиня, му давали нещо за ядене.

Още нещо интересно ТУК: Как се чувства човек след леене на восък? Резултати. Изчистване и правила за восъколеене.

За нещастие на Дениъл, групата ловци, която проследила «чудовището» в гората, не познавала лично лудия човечец. Когато той се опитал да избяга от тях, го хванали и щели набързо да се разправят с него защото смятали, че той е въпросното «чудовище». Добре, че там бил ескуайър Бартоломю, местният мирови съдия, който едвам успял да им обясни кой е Дениъл.

И така, в тази февруарска нощ „нещо“, което не приличало на нито един от зверовете, живеещи в местността,

оставило следи във формата на подкова в протежение на цели 150 км.

Те изглеждали напълно различно от отпечатъците на лапите на което и да е четириного, пък дори и двуного. От друга страна, тези следи били доста изпъкнали – явно копитото или каквото и да било там, е било вдлъбнато. Всяка следа била на 20 см от предишната и следите се простирали на много и много километри…

Разстоянието между отделните следи се запазвало, независимо дали са били оставени в планинска или в равнинна местност. Всеки отпечатък бил дълъг 10 см и широк 7 см и тези размери също се запазвали.

Какво е това нещо, какъв е този дявол, който е могъл да остави такива следи?

По този въпрос възникнали множество теории. „Илюстрейтид Лондон нюз„, „Таймс„, „Инвернес куриър“ и „Брайтън гардиън“ отразили ехото на тази история. В средата на 19 век във Великобритания имало много натуралисти- любители, които жадували да споделят своите хипотези, а и ги отстоявали с жар.

Както и в случая с кръговете на житните полета, и тук не е изключена възможността следите да са направени от някакви шегаджии. Трябва да признаем, че във викторианска Англия е имало доста аристократи, пълни с пари, но страдащи от безделие.

Те обожавали подобни шегички и мошеничества и често си признавали авторството над една или друга подобна загадка за умовете.

Да, но възможно ли е който и да е мъж да пробяга за една нощ 150 км?

Или шегаджиите са били цяла шайка? Освен това, всички знаем колко е трудно да се скрие подобна тайна. Все някой и някога ще проговори. Но и до ден-днешен никой не е казал по повод на девънширските следи: „С моите момчета си направихме тази шегичка“.

Тъй като Девъншир се намира на морското крайбрежие и морската вода навлиза в устието на река Екс, множество натуралисти счели за възможно следите да са оставени от някаква ранена чайка. Но която и да е чайка е неспособна да пробяга 150 км в подобни условия – това си е направо подвиг!

Нито една морска птица не може да измине такова разстояние по земята.

А и на земята не съществуват такива птици, чиито крака да оставят подобни следи.

В една статия на „Илюстрейтид Лондон нюз“ на 10 март 1855, се позовавали на друга, публикувана в „Брайтън Гардиън“ преди края на февруари. А там, на свой ред, се позовавали на „Космос“ – книгата на барон А. фон Хумболд, в която той разказва за полулегендарното пътешествие на Бьорн Хериолфсон през 1001 г.

Този пътешественик, който, по всичко личи, е достигнал крайбрежието на полуостров Лабрадор, описва едно много забавно животно, което нарича еднокрак. Както се разбира от наименованието, животното имало една едничка лапа, но с нейна помощ това изключително същество можело «да лети, по-скоро да бяга – с невероятна скорост, като често се оттласквало от земята на равно разстояние…».

Интересен разказ, макар и източниците му да останали неясни.

По такъв начин и „Илюстрейтид Лондон нюз“, и „Брайтън гардиън“ на свой ред подхвърляли всякакви хипотези.

Тогавашните натуралисти олицетворявали подскачащото същество в зайци, жаби, бурсуци и прочее и прочее, които биха могли да оставят подобни следи. Но голямото разстояние, в протежение на което били оставени следите, както и доста високите прегради и далечни разстояния, които прескачало съществото, не могли да се вместят в нито една от теориите.

Друга интересна хипотеза е тази за дирижабъл или въздушен балон,

който се откъснал от котвата си и бил донесен от вятъра в Девън.

И евентуално влачещата се по земята верига била оставила тези подковообразни следи. Но постоянният им характер (форма и разстояние между тях) правят и тази теория несъстоятелна. Всеки балон, под поривите на вятъра, от време на време, губи или набира височина. Тоест, няма да изписва ясна, равна и постоянна следа по земята.

Не по-малко важно е и това, че през това време никой не е съобщавал за изгубен дирижабъл или въздушен балон. Да не говорим, че в далечната 1855 г. балоните са били голяма рядкост. Без съмнение, много от жителите на Девъншир, които видели следите, са смятали, че те са оставени от самия дявол или, в краен случай, от някои от подчинените му бесове.

Всички тогава били измъчвани от идеята за греха и мисълта, че посланикът от ада броди сред хората като приближава вратите и наднича в прозорците им, разтревожила много от мирните граждани.

Планирайте посещението си: Най-добре е да избягвате юли-септември, когато е най-натоварено. Летище Екситър има директни полети от София през лятото. С влак от Лондон до Екситър – 2.5 часа (£35-80). Препоръчани хотели: The Turks Head в Екситър (от £85/нощувка) или The Three Crowns Inn в Чагфорд близо до Дартмур (от £120/нощувка). За еднодневна обиколка по местата на загадката наемете кола (от £40/ден).

Има неразгадани загадки. Именно такава е и тази, разрешение на която не е намерено вече повече от век – тя упорито се съпротивлява на съвременната наука и нейните усъвършенствани методи на изследване. Фактите си остават прости, но обяснението все още го няма.

Вижте и ТОВА: Нумерология за всички: Предсказания за всеки ден