Чудеса.net
Проследяването на бременността и развитието на плода е съпроводено с редица изследвания като биохимичен скрининг и др.
Те целят бъдещите родители и лекарят да получат надеждна и максимално изчерпателна информация. Направените пренатални изследвания могат да помогнат за установяване на някои патологични изменения на плода преди раждането.
Биохимичните лабораторни тестове, известни повече като БХС или биохимичен скрининг, представляват вид неинвазивни изследвания. С тях се осъществява изследване на някои протеини в кръвта на майката, като се следи за евентуален риск от аномалии.
Кога се прави биохимичният скрининг?
Обикновено БХС се комбинира с ултразвукова диагностика, което дава възможност и за визуализиране на плода и детайлно изследване на структурите му.
В зависимост от периода на провеждането на БХС, има два вида: ранен и късен.
Ранен биохимичен скрининг
Извършването му е в периода между 11-14 гестационна седмица. В теста през този първи триместър е включено изследване на плода с ултразвук и тест на кръвна плазма на бременната. Проследява се рискът от дефект на плода, в зависимост от концентрацията на хормона РАРРА-А и на свободния β-hCG.
Късен биохимичен скрининг
Времето за късния БХС обхваща периода между 15-20 гестационна седмица. Служи за определяне на три серумни маркера: β-Hcg, AFP и uE3.
Защо се прави?
С помощта на изследване като БХС може да се установят евентуални налични хромозомни аномалии. Затова се вземат под внимание серумните нива на отделни маркери, които произвеждат плодът и плацентата.
След като се получат определените стойности, заедно с различни клинични данни за плода и майката се използват в математически модел и с помощта на специална компютърна програма става изчисляване на риска.
При готови лабораторни резултати, дори той да гласи „повишен риск”, стойността не е диагностична и не значи, че плодът носи аномалията, а по-скоро се изисква необходимост от допълнителни изследвания.
Комбиниран с ултразвуково изследване, ранният БХС дава на бременната жена и на лекаря оценка на риска за хромозомните отклонения синдром на Даун, синдром на Патау, синдром на Едуардс – тризомии 21, 13 и 18, както и най-често срещаните дефекти при половите хромозоми като синдром на Търнър – монозомия Х, или триплоидии. Това става при визуализиране и измерване на носната кост, шийната гънка (нухалната транслуценция), като се преценява и какъв е кръвотокът в кръвоносните съдове на плода или рискът от прееклампсия, която може да доведе до сериозни последици за майката и плода.
Прави се също Доплерово изследване с цел установяване с какъв кръвоток са маточните съдове, което може да помогне за прогноза на опасността от по-бавен растеж.
При късния БХС отново се оценява рискът за трите синдрома аномалии – на Даун, Едуардс и Патау, както и увреждания на предната коремна стена и на невралната тръба.
Ако след БХС бъде установено, че при някои стойности нивата са увеличени и има риск от някаква хромозомна аномалия, се предлагат допълнително подходящи генетични изследвания като неинвазивен ДНК-тест или инвазивните хорионбиопсия и амниоцентеза. Те ще послужат да се отхвърлят или потвърдят съмненията за аномалия. Изключването или диагностицирането на вродени хромозомни аномалии ще помогне избягването на възможните рискове за усложнения на по-късен етап от бременността.
