Чудеса.net
По мнение на руските историци Хенд и Кунин известният астроном Николай Коперник изобретява сандвича преди 450 години. Според тях учения преследва чисто медицински цели, а не създаването на нов вид кулинарен деликатес.
В младостта си Коперник две години учи медицина в Падуанския университет в Италия, но така и не успява да получи докторска диплома. Астрономът обаче придобива стабилни медицински знания и си създава име на прочут лекар. Чичото на Коперник, доста заможен и влиятелен благородник, дава на племеника си комендантска титла и го назначава управител на замъка “Аленштейн”.
Малко след пристигането на Николай Коперник замъкът попада под обсадата на Тевтонския рицарски орден, която продължава дълги месеци. В “Аленштейн” избухва епидемия от неизвестна болест. Лекарствата на Коперник не помагат. Положението е критично. Николай Коперник осъзнава, че на всяка цена трябва да разбере кои са причините за възникването на болестта.
Ученият решава да направи експеримент – да раздели обитателите на крепостта на групи, които изолира една от друга, след което да разпредели провизиите в “Аленштейн” между тях. Скоро Коперник открива, че не боледува само една от групите – тази, която не получава в порционите си хляб. Най-разумното за обсадените в случая е да се откажат от него, но избор не им е предоставен. Грубият черен хляб съставлява основната храна на обитателите на крепостта. Докато ходят по дългите коридори на замъка и се качват по тесните стълби на крепостните кули, стражите често изпускат дажбата си хляб на земята. След като го изядат, в организма им попадат болестотворни бацили. Те причиняват остра зараза, много напомняща днешния хепатит.
Коперник е осенен от идея – хлябът трябва да бъде намазан със светло ядливо вещество, върху което лесно да се забелязва мръсотията! Най-подходящо за тази цел се оказва маслото. Така се ражда и сандвичът. Само няколко дни след откритието на Коперник епидемията е овладяна.
Тевтонските рицари не само, че не успяват да превземат крепостта, но и не се докопват до тайната на сандвича. Разочаровани, те напускат териториите на крепостта. След вдигане на обсадата в замъка “Аленштейн” пристига цяла гилдия лекари от Лайпциг. Измежду тях е и прочутият Адолф Бутенад. Коперник споделя своето откритие, което спасява хората му от сигурна смърт.
Николай Коперник умира през 1545 г. Две години след неговата смърт в Европа избухва епидемия, подобна на тази в “Аленштейн”. Болестта взема много жертви по време на войните, които се водят между многочислените немски княжества. Причината за разпространение на епидемията отново се крие в замърсените хранителни продукти.
Бутенад си спомня за сандвичите на Коперник. Той ги предлага на Германския кралски двор, в който служи като придворен лекар. Новото ястие не само успява да ограничи смъртоносната зараза, но и става изключително модно в аристократичните среди. Адолф Бутенад си приписва заслугите на откривател на сандвича.
