Любовна омраза свързва Багряна и Дора Габе

Драмата Багряна-Габе най-вече се свързва с името на големия ни литературен критик Боян Пенев. Всъщност Елисавета не го открадва, както обикновено се пише – когато двамата се срещат, бракът между него и Дора е вече доста компрометиран от изневерите му и съпрузите живеят разделени. Вярно е обаче, че той се влюбва до уши в Лиза и двамата кроят планове за общ семеен живот – тя най-сетне е получила развод, той твърдо е решен на същото. Говори се, че младата поетеса дори забременяла – обстоятелство, което ги кара да ускорят търсенето на общо жилище. Точно тогава смъртта грабва 45-годишния професор по литература – през юни 1927 г. той внезпано издъхва от емболия след успешна операция от апандисит. „Така свърши моят хубав живот“, лаконично ще каже по-късно винаги сдържаната за интимния си свят Багряна. И повече от 60 години ще пази изсъхнали клонки и цветя от гроба му.

Боян Пенев съвсем не е единственият „общ мъж“ на двете големи поетеси. След дълбоката следа, която той оставя в живота на Дора Габе, тя признава, че е била склонна да се омъжи отново само за един човек – публициста дипломат Тодор Христов. Това е същият мъж, в когото 17-годишната Лиза се влюбва за първи път. През 1910 г. тя е учителка в ямболското село Автане, а директор на училището е Тодор Христов. Едва 20-годишен, той й се вижда вече солиден – много сериозен и начетен. Блед, със сини очи, романтичен и чувствителен, изискан – учителките са го кръстили Печалния принц. Пише и публикува стихове в столични издания – факт, особено впечатляващ Елисавета. Двамата общуват интензивно, той й чете творбите си още „пресни“, тя му помага в изнасянето на лекции и беседи. „Имаше влюбеност и от моя страна – ще признае тя след време. – Но нямаше любов, както днес разбират младежите. Ще изведем учениците на разходка, ще се отделим, но ще говорим само за поезия. Между нас така си и остана – с харесване, поетични разговори и посвещаване на стихове.“ Тодор Христов действително посвещава едно стихотворение на красивата си колежка. Но и на двамата бъдещето тепърва предстои. Когато Лиза отива с баща си в София да се запише в университета, младият човек идва в хотела и двамата дълго разговарят. „Говорехме си тихо, че животът ни разделя и ние трябва да приемем това – спомня си Багряна. -Разделихме се тъжничко, но смислено. Всеки пое по своя път.“ Христов завършва право, защитава докторат в Белгия и прави блестяща дипломатическа кариера – аташе по печата във Виена и Берлин, пълномощен министър в Берлин, Анкара и Москва. Тук някъде пътищата му се пресичат с Дора Габе и според съвременници двамата щели да се оженят, ако не била внезапната му кончина от инфаркт през 1940 г. в съветската столица. След това на сцената се явява друг рядко интелигентен мъж, също дипломат, владеещ няколко езика. Това е Александър Ликов – публицист и комунист, но от старата гвардия, високообразован и магнетичен. Твърди се, че през Втората световна война той е много близък с вече над 50-годишната Габе и двамата дори стягат сватба. Тя обаче прави фатална грешка – запознава го с Багряна. Какво се е случило оттук нататък, не е известно, но през 1944 г. „Вечната и святата“ се жени за Ликов, а Дора отново остава сама. Впрочем съперницата й само след 10 години овдовява и двете отново са заедно по чествания и литературни четения, споени от своята „любовна омраза“.