Тайните на парк-музей Врана | Всичко за двореца Врана

Какво трябва да знаем за царски дворец Врана, резиденция. Работно време на парк Врана и други интересни информации.

На 11 км от централна София се разгръща парк „Врана“. Това е забележителност на столицата, която би било жалко да се пропусне.

Създателите на парка са работили по ландшафтното оформление в продължение на 43 години и са построили великолепен природен ансамбъл с висока художествена ценност. Използваният „строителен материал“ са декоративни растения – 821 вида дървета, храсти и треви от 118 семейства и 435 вида на територия от почти 100 ха. Това е първото мащабно произведение на парковото изкуство в България.

Накратко за парк Врана
Какво е Врана (Враня)	царски дворец с парк и стопанство
Придобиване	имението Чардаклия е продадено от БНБ на търг заради дългове; закупено е от придворния аптекар, който след седмица го продава на Фердинанд I, а царят разширява имота, като изкупува от частни лица околните земи
Име на двореца	кръстен е на ято врани, кацнали на покрива при първото посещение на царя
Сгради на дворцовия комплекс	две с топла връзка – ловна хижа и новият дворец
Време на строежа на сградите	1900 – 1912 г.
Финансиране	лични средства на Фердинанд I и личен заем от руския император
Площи към двореца	парк 950 декара и стопанство 1000 декара
Оформление на парка	стил европейски ландшафтни паркове от 18 век

Парк Врана, работно време

Парк Врана е обитаван от царското семейство през голяма част от годината. По онова време той не е достъпен за обикновени посетители. През 2001 г. наследникът Симеон Сакскобурготски дарява парка (без Двореца) на Софийска община. Условието му е паркът да се поддържа и да бъде свободно достъпен за разглеждане и разходки.

В изпълнение на волята на дарителя паркът е отворен за посещение през по-голяма част от годината. Традиционно „Врана“ затваря преди Коледните празници и не приема през януари. Тази година – 2025, ще отвори на 2 февруари.

Работното време на парка Врана е по-особено.

• Само в неработните дни през годината – през уикендите и на официални празници.
• Достъп – от 10 часа до 16 часа.

Когато по някаква причина се налага затваряне на парка за определен уикенд, управата оповестява това на своята обществена страница park-vrana.com.

ВАЖНО: Вижте мнения и идеи за двореца Врана, оставете и своите препоръки какво да правим и да видим в парка или попитайте ТУК, в нашия форум с коментари!

Как се стига до двореца Врана

За парк Врана се отбиваме от Цариградско шосе в северна посока. Това се случва от лентата Пловдив – София.

Ако идваме от София с кола, е необходимо да поемем по автомагистрала „Тракия“ към Пловдив и да отбием на детелината преди Черна маца. Мястото е обозначено с указателна табела към Калотина и табела за парк Врана (кафява за забележителности).

Откъде се влиза в парк Врана

За посетителите е отреден източният вход на парка, който е откъм стопанството. След като отбием от Цариградско шосе следваме табелите. Пътят е кратък, има едно завиване надясно. Ако пропуснем завоя надясно и продължим направо, стигаме до южния вход на парка, който е затворен за гости.

Кой паркинг да ползваме, ако сме с кола?

През официалния вход на парка има спирка на автобус 505 и паркинг за посетителите. Паркингът има ограничен капацитет. Използването му се заплаща, като цената е еднократна (не на час) и се актуализира периодично.

Варианти за автобус до Врана

Осигурен е достъп с градски транспорт. Функционира специална автобусна линия №505, която тръгва от Орлов мост и достига до парка. Автобусът има немного междинни спирки, като крайната е пред входа за посетители.

Цени за различни неща в парк Врана

Цените на билетите се утвърждават от Столичния общински съвет. Последният гласуван ценоразпис определя безплатен достъп за деца в доучилищна възраст и за пенсионери. Учениците плащат по 2 лева, а възрастните – 5 лева. Семейният билет е 8 лв и се предоставя на един или двамата родители с техните непълнолетни деца, независимо от броя. Има намаление за групови посещения над 15 души – 1 лев за ученици и 4 лева за възрастни.

Билетът обхваща обиколка на парка и услугата на екскурзовод, ако сме „на линия“ в указаното начало на обиколките.

Паркът се „отдава“ за два часа за сватбени церемонии и други мероприятия по общински ценоразпис. Сватба с до 100 гости струва 820 лв и двойно при 200 гости. Фотосесия в парка е на цена от 120 лв. Тя е с продължителност до 4 часа и да включва до 20 души.

Още нещо интересно ТУК: Какво се носи при Преподобна Стойна? В манастира и на гроба на светицата.

Какво си струва да видим?

Във Врана има маршрут за посетителите. Той обикаля из територията на парка (не много подробно) и не включва стопанството. Дворецът влиза в достъпната зона, извън нея остават други сгради като конюшните.

Дворецът се разглежда отвън. Той не е собственост на Общината, не влиза в обхвата на дарението и в него не се влиза. В момента в него тече реставрация и консервация, информира ни официалната страница dvoretz-vrana.bg.

На всеки час от главния вход  на парка тръгва обиколка с екскурзовод. Предвидени са 6 обиколки и една последна в 15.40 часа. В 16 часа паркът затваря.

Какво ще видим при обиколката: прекрасна паркова среда, включваща дървени мостчета, групи от дървета, цветни поляни, алпинеуми, алеи и пътеки, наподобяващи естествени. Впечатляващи, красиви и романтични места са езерото с лилиите и алпинеумът „Даалем“ от 1911 г. Ще видим чинар, който е култивиран в периода 1903 – 1910 г., и ликвидамбър от 1918 г. От 1912 г. в парка живее отровна глациния, която е донесена от Китай.

Видът на Врана е  свойствен за повечето европейски ландшафтни паркове в миналото. Растителността е забележителна като състав и разнообразие. Тя е доставяна от всички континенти. И сега разнообразието е впечатляващо – има стотици видове дървесни, храстовидни и тревисти растения.

Забрани:

• Движението е само по пътеките, не се навлиза в зелените площи;
• Растенията не се късат;
• В парка не се яде и не се консумират спиртни напитки. Водата и безалкохолните са разрешени, ако си ги носим;
• Не се допускат животни и велосипеди, детски тротинетки може.

Контакти с Врана

Паркът се управлява от общинската фирма „Паркове и градски градини“, която е със седалище на бул. “Драган Цанков” № 5 в столицата. За справки относно Врана са дадени телефоните 02-884 08 88 и 088 – 936 22 82.

Царски дворец Врана, собственост

С установяването на социализма през 1944 г. членовете на царското семейство са затворени във Врана, а през 1946 г. са принудени да напуснат двореца.

През 1947 г. е конфискуван със закон. През 1998 г. този закон е отменен и Врана е върната на наследниците – цар Симеон II и Мария Луиза.

През 2001 г. Симеон и сестра му даряват парка на София, двореца запазват. Собствеността се оспорва от държавата, но се потвърждава от Софийския апелативен съд и от Върховния касационен съд. През 2022 г. децата на Борис III окончателно са признати за собственици. От 2023 г. в сградата тече реставрация и консервация.

История на двореца Врана

Преди Освобождението на мястото на Врана е имало богат турски чифлик – Чардаклия на Осман паша. Имотът бил купен от съратник на Левски, който го ипотекирал и след като не успял да върне парите, чифликът бил обявен на търг. Купил го придворният аптекар, който веднага го продал на Фердинанд I. Това става през 1899 г.

Първата постойка е ловен дом, а след него започва да се строи и двореца. Фердинанд разширява имението като закупува още много околни земи.

Интересно е да се види Дворецът отвътре. В него има различни помещения със собствено име – Министерски салон, Старобългарска стая, Овалнатрапезария, Карелската столова, Чайната, Кабинетът на царя. Интериорът на Карелската столова е донесен с влак от Русия като подарък от императора. В сградата има образец на прочутия асансьор на Шиндлер. Не е чудно, че той и досега работи – първите асансьори на германския изобретател са били „неразваляеми“.

Врана е бил обично място за царското семейство. Те са го обитавали почти през цялата година. Паркът се строи, оформя и усъвършенства през цялото време – 43 години.

Неблагополучията започват от II св. война. Главнат асграда е бомбардирана. Царицата и децата й оцеляват в изграден за целта бункер. Нататък те остават пленници във Врана, докато биват прогонени. От 1947 г. дворецът е на разположение на партийния елит и се използва за резиденция. 51 години по-късно собствеността е възстановена. Паркът е отворен за посещения на обществеността през 2013 г.

Най-подробната история на двореца Врана може да прочетете на адрес dvoretz-vrana.bg/дворецът/.

Погледнете и ТУК: Истински ясновидци в България. Мнения за Милка Караисен, Денка от Стара Загора и другите звезди на небосклона.

Резиденция Врана

През годините на социализма имотът става резиденция на политически и държавни ръководители на страната. Георги Димитров и Васил Коларов са живели там. За Димитров е постоена отделна малка сграда.

Злите езици казват, че заради смъртта на двамата резиденцията е обявена за прокълнато място. Наследниците на Димитров и Коларов я посещавали, но не искали да живеят в нея. Вълко Червенков и Тодор Живков приемали гости, провеждали заседания на Политбюро и на Министерския съвет, но не преспивали.

Източници и допълнителна информация: Официален сайт на парк Врана; * Уикипедия за двореца Врана.

Стопанство Врана

Част от територията на имението е отделена за стопанство, което задоволява нуждите на царското семейство и персонала. Там са отглеждани и животни като елени, сърни и екзотични видове – якове, лами, слонове, камили.

Слоновете са закупени от Фердинанд от Германия. Те били атракция, но помагали в тежката стопанска работа.

Стопанството включвало още царски конюшни. Запазен е хамбар, постоен от първия български собственик – хаджи Боне Петров.

Крипта Врана, погребани

В парка е бил погребан за известно време цар Борис III. Когато умира, той е положен в Рилския манастир. През 1946 г. тялото му е върнато във Врана.

Над гроба съпругата на Борис издига параклис, който за кратко е ползван по предназначение. После бил склад за инструменти, който при Г. Димитров е изчистен и заключен, а при Вълко Червенков е взривен. Тленните останки са изнесени, но следите им се губят. Издирват се по заповед на ПК от 1989 г. Намира се само сърцето, което е върнато в Рилския манастир.

В криптата има две погребения – на княз Кардам Търновски и на цар Фердинанд I.

Княз Кардам е първороден син на цар Симеон II. Той умира в Мадрид през 2015 г. от последствия на случила се 7 години по-рано автомобилна катастрофа. Погребан е в испанската столица, а през 2024 г. останките му са пренесени в криптата на двореца Врана.

Същата година в криптата са пренесени и останките на неговия дядо – княз Фердинанд I. Това се случва 76 години след смъртта му.

Вижте и ТОВА: Разлика между гарга и врана. Врана и гарван, гарга и врана. Знаете ли в какво се състои?