Чудеса.net
Украйна обяви 2011-а за Година на Чернобил, съобщи сайтът www.rian.ru. Районът, забранен за достъп след аварията в атомната централа, според визията за бъдещето ще бъде използван за селскостопански цели. Това бъдеще все пак съвсем не е близо: допустимите дози радиация в района около града-призрак остават силно превишени. Неизползваемата земя обаче вече се е превърнала в…дестинация за екстремен туризъм. Пътешествениците, решили да пропътуват опасния маршрут, предварително са наясно – няма да видят образци на архитектурата или изящното изкуство, екзотична природа или рядка фауна. Очакват ги реки с отровна вода, риби-мутанти, разпадащи се сгради и почва със странна растителност. “Гледай без да пипаш” – това правило трябва непременно да спазват всички екскурзианти, броили за воаяжа си по 110 долара. В Зоната групите прекарват не повече от осем часа – време, за което облъчването /от него няма спасение/ не може да достигне опасни нива. Има и специални указания как да се облекат гостите на Чернобил – плътни дрехи, добре закопчани, обувките да са с дебела подметка. Търпеливите и любознателни посетители могат също да видят празни класни стаи, по които още стоят купчинки учебници, спортни площадки с омекнали баскетболни топки по тях, замръзнали люлки в мъртвия лунапарк. Могат дори да се доближат почти до самия саркофаг, в който деленето на атома продължава. Маршрутът има две много опасни точки. Първата е мястото, където въздушните потоци са стоварили в момента на взрива чудовищно количество радиоактивни частици – дори толкова години след 1986-а Гайгеровите броячи отчитат там лъчение от 2 000 микрорентгена при допустима норма от 30. Втората е така нареченият Мост на смъртта, който свързва АЕЦ и сателитното на станцията градче Припят. По време на аварията, когато много хора чули сирени и видели дим над централата, мостът бил пълен с мъже и жени – тръгнали да разберат какво се е случило. Според данни на медицинските власти нито един от онези хора днес не е жив. Петдесетте хиляди жители на Припят били евакуирани само с документите си и лек личен багаж. В автобусите имало и хора, тръгнали по чехли и домашни халати. Обещали им, че след два-три дни ще се върнат – историята е известна. Никой не се върнал. След като заминал и последният човек, специални команди започнали да застрелват по улиците изоставените домашни животни.Разбира се, всичко това няма отношение към екскурзията. На изхода от града-призрак всеки гост поставя ръцете си в специална камера, за да се провери не е ли получил свръхдоза. Ако всичко е наред, светва зелена лампа. Ако има причини за тревога – червена. Всички “светехме” в зелено, разказва след завръщането си пътешественик от САЩ. Никой обаче не ни каза какво да направим, ако светлината е червена.
