Чудеса.net
Цивилизацията Харапа е обитавала индската долина преди няколко хиляди години. Учените изследват вградените забележителни масивни стени, които са били дело на древните жители на Харапа.
Учените са открили доказателства, че преди 4000 – 4500 години, тези древни хора са взели мерки, за да се предпазят от високите морски вълни, предизвикани от земетресение или друга природна стихия. Цивилизацията Харапа е индска и главен неин град е бил Харапа. Тя се е намирала в северозападната част на Индия по течението на река Инд. Град Харапа се е намирал на територията на днешния щат Пенджаб в Пакистан, близо до старото корито на малко известната река Рави в област Мултан.
Древната индска цивилизация се е простирала върху доста голяма площ. Тя е била разположена на район от 1500 км по течението на река Инд, от север на юг и е била наричана още и Харапска цивилизация, по името на главния й град Харапа.
Нашите предци са били наясно колко опасни могат да бъдат природните бедствия. Те са вграждала забележителни масивни стени защита срещу цунами Според учени от Националния институт по океанография (NIO) в Гоа, Индия, Дхолавира (Dholavira), второто най-голямо известно харапанско населено място в Индия, предлага доказателства, че хората нарочно са построили изключително дебели защитни стени, за да се предпазят от тази морска стихия цунамито.
Намерените в Дхолавира стени са с максимална дебелина до 18 м, масивните стени са извънредно дебели. Градът се състои от един замък, среден град и по-ниска част от града ограничени в рамките на масивните стени, а това строителство го прави уникално укрепено селище.
Наличието на изключително дебели защитни стени по този начин се предполага, че жителите на Дхолавира вероятно са били наясно с големината на деструктивната сила, причинена от вълните цунами и силните бури, се казва в доклада ма учените.
Тази конкретна област е податлив на цунами, не други подобни бедствия, и много опустошителни катастрофи, които са се случили в миналото.
Има традиционна история на вълните цунами и силнитер бури, които удрят брега Гуджарат и жителите от цивилизацията Харапа са били наясно с тази заплаха и са знаели, че трябва да се изгради защита, за да оцелеят.
Стилът на строежа на укрепени градове с големи стени от жителите на цивилизацията Харапа, е бил с архитектура, която са прилагали и в няколко други градове като например Калибанган (Kalibangan), Банавали (Banawali), Рагхигари (Rakhigarhi), Харапа и Лотал (Lothal).
Двата най-големи градове Мохенджо-Даро и Харапа споделят сравнително същото архитектурно оформление. Цивилизацията на мистериозния Мохенджо-Даро е много напреднала и просперираща.
Нейните хора са използвали технологии и построили сгради, които са уникални за древния свят. Може би най-уникалните стени, построени от цивилизацията Харапа са били в резултат на знанията на тези две древни цивилизации, които може да са ги споделяли.
Историците докладват, че преди около 1500 г. пр. Хр. е станало голямо земетресение и е разрушило укрепените градове на индската цивилизация. Това бедствие било последвано от нашествието на ариите, които периодически, но не повсеместно унищожавали населените места на цивилизацията Харапа, с което допринесли тя да изчезне. И така индската култура окончателно изчезнала, без да е изяснен етническият й състав.
Съществуват и открити от учените косвени белези, които ни подсказват, че индските големи градове, като Мохенджо-Даро и Харапа, още през ония векове са поддържали добри контакти с Месопотамия на шумерската цивилизация. По архитектурното им строителство тези големи градове по долината на река Инд били изградени по сходни планове – големи крепости със зъбчати стени, а вътре били разположени жилищни и обществени постройки. Сградите им били по на два и дори повече етажа, и изградени от печени тухли от кирпич с необикновено високо качество.
Споменатите индски градове Мохенджо-Даро, Харапа и Дхолавира се считат за едни от най-изумяващите от древността на Индия. Друго архитектурно постижение, което е сред най-впечатляващите е университетът Наланда. За него – ТУК.
