Чудеса.net
Фердинанд прикривал свои подчинени, които убили шантонерка
Животът е от всякаква измислица по-странен, особено този, който е отразен в някогашния печат. „Софийски бюлетин”, „Български търговски вестник”, „Вестник за гражданското и телесното възпитание на българската младеж” и др. разказват преди 115 години една разтърсваща драма, пише “Уикенд”.
В стара София, където улица „Гурко” пресича булевард „Васил Левски”, по диагонала на някогашната Зоологическа градина, точно над отвора към подлеза, тогава съществува едноетажна къщичка, скрита зад висока дъсчена ограда. По него време там живее млада жена – певицата от софийските шантани Ана Смон. През април 1897 г., тя е погубена в Пловдив по особено жесток начин.
Убийството на фаталната жена се превръща в голяма сензация. Ана Симон е удавена в Марица. В трагедията са замесени важни лица: ротмистър Дечко Бойчев, адютант в двореца и любовник на певицата; пловдивският градоначалник Карл Новелич и старши стражарят Богдан Василев.
Високопоставени хора от свитата на Фердинанд също вземат участие в това пъклено дело, но имената им остават прикрити, тъй като се ползват с покровителството на княза. Месеци наред наши и чужди вестници се занимават с престъплението, тъй като убитата е австро-унгарка. Особено яростен е австроунгарският печат. Чуждите журналисти недоволстват, задето делото в София върви твърде бавно. Защо животът на красивата Ана Симон завършва така трагично?Тя е родена в Будапеща през 1875 г. Баща й е магазинер на гара. Ана е дете, когато губи майка си, а втората жена на баща й за нея е зла мащеха. Когато г-ца Симон навършва 17 години, решава да стане актриса и да печели сама парите си. Напуска бащиния си дом и през 1893 г. отива в Белград, а оттам се озовава в София.
Препитава се като певица. В столичния шантан „Монте Карло”, тя се запознава с Дечко Петров Бойчев, ротмистър на дворцовия гвардейски ескадрон и адютант в двореца. Според обвинителния акт, отпечатан в тогавашния „Държавен вестник”, „хубостта и нежната снага на Ана” привлекли вниманието на високопоставения мъж и той завързал любовни отношения с нея. През март 1895 г. Ана ражда момиченце. Детето тя обича безумно и не ходи редовно на работа, за да го гледа. Уви, съдържателят на шантана я изгонва. Певицата отива в друго заведение, но и там я слохожда същата участ.
Пак според написаното в „Държавен вестник”, Дечко изобщо не се грижи за детето си и не дава никакви пари на любовницата си. По-късно Ана забременява втори път, но абортира. Въпреки че отношенията им се влошават, Дечко й обещава да се ожени за нея. През март 1896 г. той я изпраща при баща й в Будапеща и й дава писмо до него, в което го уверява, че ще се грижи за певицата и дъщеря си. Майката на ротмистъра, като набожна жена, обича незаконното си внуче. Тя защитава тайната любов на сина си с шантонерката, но след нейната смърт Дечко започва да не изпълнява обещанията си. Така материалното положение на унгарката става катастрофално. Съществуват две версии за трагедията на Ана. Първата е официална и е отразена в централния печат. Според нея от непрекъснатите скандали с Дечко и от нищетата, в която живее, Ана обезумява. Получава нервни пристъпи и на моменти е непредсказуема. В началото на 1897 г. певицата пак отива при баща си, за да му се оплаче от Дечко. Изглежда обаче, че не среща съчувствие, тъй като скоро се връща в София. Тогава ротмистърът наема за любовницата си две стаи, но пари почти не й дава. Потънал в борчове, адютантът решава да се спаси, оженвайки се за някоя мома с пари.
Такава намира в лицето на младата Еленка Забунова, дъщеря на заможен софиянец. На 6 февруари 1897 г. Дечко и богатата наследница се сгодяват. Това докарва Ана до крайно отчаяние. Всъщност Дечко отдавна търси начин да се отърве от унгарката, която му създава големи неприятности. За сватбата на ротмистъра, състояла се на 16 февруари, в София пристига брат му Никола, деловодител в харманлийската Земеделска банка. След венчавката родственикът често посещава певицата и спи в нейната квартира. Никола два пъти се опитва да изнасили Ана, но хазаинът й я спасява. Около 20 март 1897 г. певицата казва на приятелки, че Дечко ще придружи княгиня Мария-Луиза до Пловдив и че е поканена по-кьсно да отиде при него. Той щял да й наеме хотел, да й купи нови дрехи и да се грижи за нея.
С вечерния влак Симон тръгва за Пловдив, придружена от Никола. Двамата отсядат в хотел „Фелер”. В книгата за гости Никола се записва под името „Стоянов и съпруга”.Там той отново се опитва да изнасили Ана, но тя го удря по главата с дърво и хотелиерът изгонва и двамата. Тогава Никола си заминава за Харманли, а Ана отива в хотел „Родопи”. Актрисата е без пукната пара и търси начин да се види с Дечко, но не успява и се връща обратно в столицата. Току-що пристигнала в София, красавицата застава пред двореца и започва да крещи, че е държанка на ротмистъра. Дечко научава как тя го позори и взема решение да я убие. На 6 април той вика пловдивския градоначалник Карл Новелич и му предлага да отстрани жената, която му съсипва живота. Онзи се съгласява и двамата чертаят план как да погубят певицата. В заговора привличат и стражаря Богдан Василев.
Планът е Дечко да пише на Ана, че й е купил пелерина и капела, и че я кани на разходка до остров на река Марица. После двамата заедно щели да отидат на чифлика му, за да прекарат в любов цяла седмица. Ана получава лъжливото писмо и се радва. Дори прочита посланието пред свои приятелки. Те се усъмняват и се опитват да я убедят да не ходи никъде. Красавицата обаче вярва сляпо на своя ротмистър. И лошото се случва. Стражарят Василев взима Ана, вдига гюрука на файтона и го подкарва. Дечко и Новелич се качват по-късно. Според признанията им Ана е убита някъде по шосето между Пазарджик и Пловдив, където е паметникът на Скобелевата майка.
После тялото й е хвърлено в реката със завързан тежък камък на шията. След пъкленото дело тримата килъри се връщат в града и всеки се заема със задълженията си. Никой повече не вижда Ана. Приятелките й алармират полицията, че е изчезнала и започва издирване. На 29 май 1897 г. рибари намират тялото на клетницата, завлечено от водите близо до село Юртлий. След дълъг процес ротмистър Бойчев е осъден на смърт, а съучастниците му на доживотен затвор. Малко преди да екзекутират Дечко, съпругата му Еленка се самоубива.Тя си посяга, тъй като смята, че животът и е съсипан.
