Чудеса.net
Тайните на Мона Лиза са обект на проучване и изследване дълго преди Дан Браун да напише своя бестселър „Кодът на Да Винчи“
Мона Лиза, един от най-известните и загадъчни портрети на всички времена. Мона Лиза е обект на изследвания вече 500 години като учени са се опитвали да намерят отговори на въпроси, поставени от шедьовъра.
Изследователите в момента изследват и тестват костни комплекти от италиански манастир с надеждата за идентифициране на останките на Лиза Джерардини, когото мнозина смятат, че са предмет на портрета му. След по-мащабните проучвания ще се установи със сигурност дали Мона Лиза наистина е съпругата на флорентинския художник на коприна.
Има огромен брой теории за мистериозната Мона Лиза и нейната идентичност – голяма част датират още от времето на Да Винчи. Една от теориите гласи, че това е асистентът на Да Винчи Жан Джакомо Капроти да Орено, по известен като Салай. Други смятат, че това всъщност е автопортрет на художника.
Тъй като самият Да Винчи дава малко информация за картината, учените разчитат на други следи, за да установят името на жената от картината.
Учените обясняват, че терминът „Мона Лиза“ или Лейди Лиза“ е начинът, по който хората са се обръщали към жените по онова време. Картината се казва „Джокондата“ (La Gioconda, което означава щастлив или весел човек. На италиански това може да означава името на Жерардин по мъж.
Каква е тайната зад усмивката на Мона Лиза?
За преподаватели в университета в Хайделберг в Германия, мистерията е решена, когато е открит ръкопис от 1503 година, принадлежащ на един от приятелите на Да Винчи. В ръкописа се разкрива, че Да Винчи е работел „върху главата на Лиса дел Джиконди“.
Дори и планините от доказателства, че тайнствената Мона Лиза е жената на богатия съсед на Да Винчи, сякаш и бъдещите поколения ще продължат да търсят още доказателства и да развиват още теории за това, коя е тайнствената Джоконда.
Смята се, че Да Винчи е започнал да я рисува през 1503 и е работил по нея няколко години, вероятно цяло десетилетие.
В наши дни, всяка година мистериозната Джоконда е посещавана от повече от 6 милиона души от целия свят в своя ‚дом“ Лувъра в Париж.
Да Винчи използва техниката за рисуване „сфумато“, на която се учи сам, за да слее пигментите на боята, особено около ъгълчетата очите и устата на човека. Смята се, че използването на тази техника е довело до оформянето на „загадъчната усмивка“, която изчезва в зависимост от ъгъла, от който я гледаш.
