Чудеса.net
Въпросът съществуват ли върколаци, колкото и наивно да звучи на пръв поглед, занимава отдавна въображението не само на обикновените хора, но така също и на редица изследователи на паранормалното, осмелили се да насочат професионалния си интерес към тази противоречива територия, обвита в древни легенди и суеверия
Истории за хора, претърпяващи по време на пълнолуние телесна трансформация и превръщащи се в диви животни, съществуват при различни култури по целия свят и се разказват още от най-дълбока древност. Сред народите в Южна Америка например подобна метаморфоза се свързва с неуловимия ягуар, в Китай – със змията, в Африка – с могъщия лъв, в Индия – с тигъра, а в Австралия – с кръвожадния крокодил.
Още в библейската книга на пророк Данаил в Стария завет се разказва как легендарният вавилонски цар Навуходоносор II, построил Висящите градини на Семирамида, внезапно заболява от необичайна болест, заради която прекарва следващите седем години в гората, държейки се и живеейки като диво животно.
Древноримският поет Публий Овидий Назон и древногръцкият писател и пътешественик Павзаний разказват през I век (първият – в знаменитата си поема „Метаморфози“, а вторият – в „Описание на Елада“) историята на митичния цар на Ликосура в Аркадия Ликаон, опитал се да нахрани Зевс с месото на един от робите си, за да се увери в неговата божественост, а впоследствие превърнат от него за наказание в кръвожаден вълк и качен на небето, където образува едноименното съзвездие.
Страбон, Вергилий, Петроний и Страбон са сред останалите древни автори, писали за този необичаен феномен.
Съвременната представа за върколаците се ражда през Средновековието, когато хиляди мъже са заловени от Инквизицията и изгорени на кладата, обвинени в териантропия (превръщане в див звяр). По това време въпросът съществуват ли върколаци не стои пред мнозинството от жителите на Стария континент, дълбоко убедени, че същите, заедно с вещиците и магьосниците, са верни слуги на Дявола. В средновековни трактати, посветени на темата, дори се посочват отличителните белези, по които един върколак може да бъде разпознат – заострените уши, необичайните зъби, прекалено косматите ръце, гъстите и свъсени вежди и кривите крака.
Приема се, че човек може да се превърне във върколак по няколко начина – по наследство (ако единият от родителите му е такъв), чрез ухапване от друг върколак, чрез магия, проклятие или консумация на вълче месо, а най-сигурното средство за защита срещу върколаци са изработените от сребро куршуми, прибори и оръжия, с които те могат да бъдат убити.
В по-късни времена темата за върколаците губи значително от първоначалната си популярност и вече се среща предимно в произведения на изкуството, докато в настоящото е предмет на интерпретация главно в киното.
За конвенционалната наука обаче въпросът съществуват ли върколаци също не представлява особен интерес, тъй като се приема, че състоянието всъщност може да се дължи на три добре известни и изследвани заболявания – ликантропия, ерготизъм или порфирия, обясняващи в много голяма степен поведенческите прояви и характерния външен вид на т.нар. върколаци.
