В Афганистан имена на местности звучат като Шумен и Варна, а в скалите на Памир има изображение, копие на Мадарския конник
Българска експедиция по местата, от които се предполага, че произхождаме донесе шокиращи находки. Хипотезите за хунския произход на българите трябва да се ревизират след новите открития, смята иранистът доц. д-р Иво Панов, член на експедицията, търсеща нашата прародина.
В скалите на Памир, в северен Афанистан, се намира изображение, което е сякаш двойник – копие на познатия на всички ни Мадарски конник. Шокиращото в този случай е, че на местния диалект конникът се нарича „Мадара“. В епоса там се срещат и легенди за героя Ходжа Болгар, а има дори местности, названията на които звучат като Варна и Шумен. Иран за пръв път се отваря и дава достъп на наши изследователи. Повече от 800 са думите с еднакъв смисъл и звучене в езика фарси, официалният език на Иран, които загатват за някаква връзка с българския. Дори и днес там за красавиците се говорело, че “са хубави като българки”, а фолклористите откриват паралел между местните ритми и автентичната българска народна музика.
Разпространената теория за хунския произход на българите вече не е актуална, същото се отнася и до тюркския произход, смятат специалистите. Българите не са толкова различни от коренното население, живеещо в подножието на Памир. Това доказва експедицията “Тангра”, която търси в гените потвърждение за мястото на прародината на съвременните българи. Точно там в скалите на Памир е изсечен конникът, който е едно от доказателствата, че нашите предци може би идват от там.
Боян Петракиев