Чудеса.net
Да заситим и опазим душите си с Благодатта на духовната храна
С истинската Божия Мъдрост – неосъждането и с истинската Божия Любов – прошката
Струпването на празници съвсем не е случайно.
То идва да ни покаже, че животът ни е пълен с парадокси, ирония и оттам с много уроци.Така стана и на 1 април. В Деня на хумора, шегата и лъжата нашата църква отбеляза и кончината на Св. Мария Египетска.
В същия ден наш контактьор прие нейната заръка да се молим преди да дойдат тежките изпитания, защото после ще е късно.
Да отдадем всичкото си внимание, всичките си чувства и мисли на Бога, да се молим за семействата си, за спасението им и да не съдим другите. И да се пречистваме физически и духовно, защото всичко нечисто ще изгори като плява, и че ще останат само обичащите Бога.
Енергийното пречистване включва също и това да не лъжем.
Защото лъжата е болест на душата, вид енергийна „проказа”, разрушаваща тялото на човека и на цялото общество. Тя захранва и активизира деструктивните сили, помага им да преминат в стадий на възпроизводство, с което лишават техните автори от шансове за самоспасение.
Трудно ни е днес да осмислим това, защото в нашето посттоталитарно общество е останало наследството на модела, диктуващ измъкването с хитрост, с лъжи.
Това просто се е налагало, поради тоталитарната изолираност, затвореност, догматичност, поквареност, пречупеност, поради лицемерната двуличност, поради страха от зависимостта. Тези белези са трасирали състоянието на духа, израждали са го до болестотворност, предизвиквали са масови духовни убийства.
Пред тяхното лице дори физическите страдания са по-леки, защото те отминават, а душевното осакатяване е с дълги последствия. Една от най- лицемерните лъжи е тази, да се чувстваш независим, ни припомня Стефан Цанев. Невъзможна е дори висшата /духовната и мисловната/ независимост при такова наследство на възгледите ни.
Добре че в идващата нова епоха, заедно с изключително ценностния поврат, ще променим и представите си за духовитост, за осмиване, за шеговитост.
Ще успеем да разграничим здравословното смехотворство от злосторното осмиване.
И ще можем със свои сили да допринесем за т.н. смехотерапия, която се използва вече по цял свят. Както и да се възползваме от нейните сили, които повишават производството на защитни клетки в организма и възпират образуването на хормона на стреса кортизол, за сметка на повишения ендорфин – хормонът на щастието.
Но колкото и да се смеем, щастието и здравето ни ще бъдат невъзможни, ако осъждаме. И най-вече дребните, изглеждащи само в нашите очи, големи провинения.
Житието на Св.Мария Египетска дава пример за това как Бог дава възможност за покаяние и спасение дори на известната с порочния си живот блудница и жителка на Александрия, която пожелала да се поклони на Животворящия Кръст Господен в Йерусалим.
Струва си да видите и:
Но след като на няколко пъти някаква невидима сила не й позволила да прекрачи прага, тя осъзнала нищетата на блудния си живот. Разбрала, че е осквернила тялото си, създадено да бъде храм на Светия Дух със заблудата на отдалечаването от дома на Отца, с разпиляването на дадените от Бога дни и сили в суетни занимания и грижи, с идолопоклонническа привързаност към видимото, осезаемото, с разпиляването на любовта и неспособността да обичаш един Бог и един човек с цялата си душа, сърце, ум и тяло – с цялото си същество.
Заразата от тези страсти днес е особено силна и изкушаваща.
Те разкъсват сърцата ни с противоречиви чувства и желания, правят ума ни несъсредоточен, в него се борят различни идеи, тревоги и грижи, а волята ни е неустойчива, колеблива. В резултат на което животът ни става безпътен като този на Александрийската блудница.
Затова в редките случаи, когато се сещаме да се поклоним на Живия Бог, да се докоснем до животворното Му присъствие, някаква невидима сила все ни пречи да го направим и не можем да започнем нов живот. Но кой ни пречи? Самите ние. Така както, когато лъжем, лъжем себе си и когато осъждаме, съдим себе си.
Лъжейки и осъждайки, ние не се съобразяваме с правото на хората, дадено им от Бог, да бъдат различни, да са това, което са, с всичките им грешки и заблуди. Така попадаме под духа на осъдителността, който ни причинява така пагубните състояния на гняв, злоба, раздразнение, иронизъм, отрицание, критичност, антипатия, обида, горчивина.
А с такива чувства не може да се помогне на изпадналия в бедата на самозаблудата човек. Това може да стане само с Духа на любовта, с много милосърдие и съчувствие, мекота, с изключителна добронамереност, симпатия, с много разбиране.
С приемане правото на човека до теб да греши и страда, с неразвиване на негативно емоционално отношение към носителя на грешките. А също и с представата за неговите сегашни и бъдещи страдания, с които ще се разплати за стореното от него.
И с мисълта, че най-праведният Съдия ще раздаде най-съвършеното правосъдие и то по-най-добрия начин.
Иначе това че продължаваме да изправяме другите, а не да се вглеждаме в себе си, ще означава, че не се стремим към покаяние и промяна. А така, като не признаваш своите грешки, а само чуждите, не само че не ставаш по-чист, дори обратно, придобиваш и това, в което си осъдил другите. Т.е., в каквото съдиш другите, в това падаш и ти.
Неслучайно в Бхагават Гита се казва: „На тебе, неосъждащият Аз давам тази мъдрост на духовно различаване”.
Защото е голям духовен подвиг да не осъждаш тези, които и без друго сами са си нанесли достатъчно горчивина и сухота в душите си.
Неосъждащият и прощаващият е за Бог един съвършен канал, насочващ грешащите по пътя на Истината.И това съвсем не е безразличие, а една активна позиция на любов и служене. Едно смирено включване в честотата на Божия Закон, който създава условията за развитието на Любовта, като допуска страданието, което моделира Възмездието.
Заблудата да не бъдем себе си се допуска от нашия Творец с оглед на това сами да стигнем по пътя на пробата и грешката, разочарованието, страданието до истината и мъдростта.
Този път е доста трънлив, но пък той най-добре и трайно спира погрешното мислене и действие. За жалост, най-често едва след като дойде нещастието или болестта, които отклоняват вниманието ни само към тях и към нищо друго, което продължава да е вредно.
Но ако преди да сме си причинили тези страшни последствия, погледнем изпреварващо на нашите страсти като на условна присъда, която е проверка за нашите души, все пак можем да я отменим, дори да я използваме за развитие и усъвършенстване.
Много голяма възможност за това ни дава Светата Четиридесетница, чрез която се опитваме чрез пост и молитви да разпнем страстите си.
Това е и най-благоприятното време за покаяние, затова и Църквата премъдро ни припомня за великата Божия угодница Св. Мария Египетска.
Нейното житие ни учи, че Бог не отхвърля каещия се, колкото и грешен да е, колкото и безпътен да е животът му, показва ни, че човекът има силите да се изкачи от дълбините на греха до висотата на покаянието и светостта.
И най-вече на това, че ежедневно трябва да приемаме благодатта на духовната храна, която пази душата ни неосквернена. И тази „храна” започва с неосъждането и с прошката. Те са Истинската Божия Мъдрост и истинската Божия Любов.
Лияна Фероли
