Борис Денев (1883-1969) е един от онези български художници, които на пръв поглед не блестят, но всъщност неговият талант грее като маяк и рисува върху душата
Борис Денев е оставил в наследство едни от най-прекрасните пейзажи на българската природа – Велико Търново е негов роден град и основна тема в пейзажите му. Почти незабележим за съвременниците си и забравен от поколенията, Борис Денев създава своите пейзажи с невероятно внимание към детайла – всеки лист и всяка клонка имат свой живот, от картините му лъха свежест, преклонение пред величествената природа.
Заставайки пред неговите картини, неизбежно се пренасяме с атмосферата от края на 19 до средата на 20 век. Картините му са много повече от цвят – те носят духа на българското, духа на родното.
Пейзажът, който се запечатва завинаги в съзнанието на художника е гледката към величествения Царевец, която се е откривала от двуетажната къща на семейството му. Не без значение е и болярската кръв, която тече във вените му, а магнетичният Търновград е основна тема в пейзажите на гордия българин.
Борис Денев не учи в лъскави училища и не получава възможността да твори безпроблемно. Тъй като няма възможност да купува качествени маслени бои, той създава цветове с помощта на растения и корени. Така се получават цветовете червени, жълто и зелено.
Освен художник, който одухотворява природата, той е истински авантюрист. Младият художник се опитва да лети с дървени криле и макар да н успява, все пак става член на Мюнхенската комисия по авиация.
Художникът има 2000 картини с пейзажи от Велико Търново, всеки със свое очарование и магия. Под четката на художника всеки отделен елемент от природата оживява, сякаш градът живее свой живот върху платното.