Раса от бели гиганти е описана в легендите на някои племена

Сред индианските племена са запазени и са предавали до днешните поколения легенди за раса от бели гиганти, които са били унищожени

Няколко индиански племена са запазили легенди за раса от бели гиганти живели в далечното минало и които са били унищожени. Няколко от племената с такива легенди са Чокто и Команчи на Съединените щати и други до Манта в Перу, пише disclose.tv.

Чокто

Хорацио Бардуел Кушман пише в своята книга от 1899 „История на индианците от племената Чокто (Choctaw), Чикасоу (Chickasaw) и Натчиз (Natchez)“: „Преданието на Чоктотите…. в него се казва, че е имало раса от бели гиганти, които някога са обитавали земите на днешния щат Тенеси и с които техните предци са се борили, когато са пристигнали в Мисисипи по време на тяхната миграция от запад. … Тяхното предание гласи, че раса от гиганти, наречена Nahullo е имала прекрасен ръст“.

Кушман пише, че думата „Nahullo“ е започнала да се използва, за да опише всички бели хора, но първоначално се отнася конкретно до расата от гиганти, също бели хора, с които Чокто влиза в контакт, когато те за първи път са прекосили река Мисисипи. За Nahullo се казва, че са канибали, които индианците от племето Чокто са убивали, когато са имали възможност за това

Команчи

Главният вожд на команчите (Comanches) от едно племе от Великата равнина (Great Plains), е дал следното описание на древната раса от бели гиганти през 1857: „Преди Безброй луни, раса от бели мъже, висока 10 фута, и далеч по-едри и мощни от всички бели хора, които сега живеят тук, са обитавали голяма част от страната, простираща се от изгрева до залеза на слънцето. Техните укрепления увенчават върховете на планините, защитавали са техните гъсто населени градове, разположени в междинните долини.” Височината от 10 фута се равнява на 3 метра.

„Те, изчезналата раса от бели гиганти, надминали всяка друга нация, която е процъфтявала, във всяка област като например занаятчийството. Били са смели и войнствени – управляващата раса на земята, която е господствала над своите древни подчинени с висока и надменна ръка. В сравнение с тях бледоликите на днешния ден са пигмеи, в изкуството, и в ръцете. … “

Вождът обяснил, че когато тази надпревара за надмощие и превъзходство ги накарала да забравят справедливостта и милостта и станали твърде горди, Великият Дух ги изтрил и всичко, което е останало от тяхното общество са могилите, които все още се виждали по високите равнини и плата. Тази информация е документирана от д-р Доналд „Panther“ Ятес (Donald “Panther” Yates), изследовател и автор на книги по история на индианците, в своя блог.

Навахо

Йейтс също пише за Starnake народа на навахо (Navajo), една легенда, описвайки ги като: „Царствена раса от бели гиганти надарени с минна технология, които доминират на Запад. Те са поробили по-малките племена и са имали крепости в Северна и Южна Америка. Те са изчезнали някак си или както казват индианците те са „се върнали в небесата.“

Манта

През 1864 г., Педро де Циеза де Леон пише в „Хроника на Перу“ за легендарните великани описани му от Манта (Manta)

местните хора: „Има, обаче, доклади относно гиганти в Перу, които се приземили на брега на мястото на Санта Елена, … Местните жители се отнасят към следната легенда, която е била получена от техните предци от много далечни времена.”

„Пристигнали на брега в лодки направени от тръстика, толкова големи, колкото са били големи корабите на европейците по-късно. Те били с такъв размер, че от коляното надолу, височината им е толкова голяма, колкото по цялата височина на един обикновен човек, въпреки че той може да бъде с добър ръст. Техните крайници били пропорционални на размера на телата им, и изглеждали чудовищно, а косите им са стигали до раменете. Очите им били толкова големи….“

Леон писал за легендите от индианците Манта, че сексуалните навици на гигантите са отвратителни за местните жители и небето в крайна сметка изтрило гигантите, заради тези навици.

Паиутес

За племето Паиутес (Paiutes) се казва, че имат легенда, в която се казва за червенокоси, бели канибали около 10 фута високи (3 метра). Те са живели в или близо до това, което сега е известно като Лавлок Кеив в Невада. Не е ясно от тази „устна легенда“ за т.нар Sitecah гиганти, дали са съществували или ако това е преувеличено, това не може да се разбере, защото техните легенди са почти загубени. Племето е било избито най-вече или разпръснато през 1833 г. от експедиция на изследователя Джоузеф Уокър. В легендата се казвало, че гигантите били канибали, а в техните места за живеене е имало останки от човешки кости и черепи.

В много легенди по света са описани невероятни истории, но те могат да са съставени и от истински случки с хора, които да са малко преувеличени, но и да има нещо истинско. Например в някои от легендите за древните божества на гърците, шумерите, аркадците и други народи би могло да се разказва за човешки истории, които са силно преувеличени и така героите са били обожествили и за тях са измислени несъществуващите божества. За богинята Астарта например писахме и за един от главните й центрове на поклонение – ТУК.

За съществуването на гиганти се споменава и в други легенди на други народи, а също и в Библията. Открити са скелети, високи около 3-4 метра и дори в някои случаи и повече, но за по-високите може и да са фалшификати с цел печалба от сензации. От друга страна учените атеисти се стремят да прикриват тези находки на скелети на гиганти, с цел да не се разкрие, че Библията казва истината и че атеистичните хипотези и теории не са истина, а една голяма измама.

Една по-достоверна теория е, че гигантите, за които се споменава в легендите на различни народи и в Библията са от предпотопната раса. Навярно те са някои родове от оцелелите потомци на Хам или на Яфет. Според научните проучвания, хората преди потопа са били с ръст около 4 метра. С техните знания може да се обясни и строителството на египетските пирамиди и за други невероятни неща, изискващи по-специална технология, с каквато не разполагаме сега или е била създадена от учените едва в наше време.

От всички доказателства и находки става ясно, че преди потопа, човешката раса е достигнала до усвояването на технологии, които не са ни известни или са открити наскоро. Построяването на Вавилонската кула например е едно мероприятие с цел да се опазят от нов потоп хората, но и за да бъдат независими от Бога и непокорни и да останат негови врагове. От друга страна гибелта на белите гиганти според тези легенди е станала, заради възгордяването им и порочните им сексуални навици. По подобни причини са унищожени и древните градове Содом и Гомор, за което писахме – ТУК.

За нас остава да се замислим върху вестта на Библията за нашето спасение, за дара на Исус на вечния живот и да я четем и изследваме. В нея има думи на вечен живот. Откритията на скелети на гиганти, като тези на изчезналата раса от бели гиганти и на други находки могат само да утвърдят вярата ни в Бог и в Библията, което е в наша полза. Много учени отричат атеизма и потвърждават със своите трудове достоверността на Библията за нашия произход.