Чудеса.net
Имах редкия шанс да се включа в Училището на колела по вяра и родолюбие на туроператорката Радка Петева от Хасково, посветено на празника Еньовден и Ден на СВ.Йоан Кръстител.
Срещала съм много отдадени на тази кауза хора, но такова нещо за пръв път ми се случва, затова съм благодарна на провидението, че можах да го изпитам.
Радиното училище на колела премина през Созопол, където се поклонихме пред частиците от мощите на Св. Йоан Предтеча в храма “Св. Св.Кирил и Методий”, после се поспря на замъка – туристическа атракция „Влюбен във вятъра“ и акостира за 6 дни в Приморско, за да остави своите изгревни дири в пясъка и морската пяна на чудесния му плаж…
Погрижи се и за чудесния отдих в още по-чудесния тризвезден хотел „Куин Нели“, надникна и в местния исторически музей, в който най-любезните на света екскурзоводи ни разказаха за старата история на града. И накрая последва кулминацията на Беглик таш, където ни посрещна и освети незаменимата енергия на Сърцевидния апостол Таш. Благодаря на Небето и неговата пратеничка Радка. Не случайно носи това име, от санскрит Radha означава “Реалната любов”.
– Как започна, Радке, да пътува твоето училище на колела, както го наричаш шеговито?
– Започнах да пътувам преди 20 години. Сигурно съм носила в себе си винаги този порив, но до тогава се налагаше все да гледам болни хора – грижих се за майка ми 4 години, за свекървата – 10 и за баща ми – 6 години. Така имах само 14 години трудов стаж. Много исках да отида на Кръстова гора, но когато това се случи, останах тотално разочарована.Беше пълен хаос, нямаше никаква организираност и ориентираност, никой не знаеше какво да се прави.
Плаках от безсилие и незнание как това да се промени. Пък и по това време нямаше никаква информация за това свято място. Именно тогава в мен се събуди това желание за организирано поклонение с повече и предварителна осведоменост за него. Така събрах първата си група, после втората и всичко се отприщи на бързи обороти.
Достигнах и рекорда си през 2007 година – 53 пътувания, т.е. с изключение на три седмици, съм пътувала през всичките други по веднъж.
Започнах да чета много литература за обектите които посещавахме, запознах се с историята на съответния край в страната и в чужбина. Особено любима ми стана историята на траките.
– Така обогати и своите контакти и приятелства…
– Да, за което много съм благодарна на съдбата си. Както и за това, че сякаш тя ми избира хората, пътуващи с мен. Все ми праща любознателни хора, които искат да научават все повече и повече за света. Много съм доволна и за това, че през всичките тези години не съм имала никога дразги и конфликти с тях. Приоритетно посещаваме църквите, светилищата, свещените места в избраните обекти.
Предварително подготвям хората си по време на път с познания за поведението в тях, за участието им в литургиите. А днес никой не ни учи на това, поради което никой не се държи адекватно при посещението си на тези наши светини.
– Имаш ли си свои ритуали преди всяка екскурзия, с които измолваш това благоразположение на Небето?
– В къщи си имам един своеобразен олтар, една цяла стена с икони, донесени от посетените от мен места. Именно пред нея със свои думи измолвам успешно и ползотворно пътуване.
– Както се уверих и аз, разнообразяваш пътуването със занимателни и познавателно ориентирани въпроси, увенчани с награди…
– Да, защото това прави неусетно бързо пътуването. В края на всяка екскурзия си правим банкет, по време на който питам хората какво са научили за посетения туристически обект и всеки правилно отговорил получава награда. А в края на нашата “учебна” година на колела си правим и заключително тържество в някой ресторант, на което, като в Радиното училище от “Под игото”, препитвам участниците какво са запомнили от предлаганите познания през изтеклия период.
Тъй като напоследък работя най-вече с пенсионери, те се оказаха най-стриктно подготвящите се за този “изпит” по родолюбие. Когато не са сигурни много в паметта, дори си подготвят пищови. Още повече че има и стимули за правилните отговори.
– Значи, доколкото си обяснявам, твоята магнетичност се дължи и на добрата ти информираност, както и на стриктната ти подготовка за съответния маршрут…
– То е комплексно, но никога не съм си позволявала да бъда неподготвена. Нещо повече, по няколко месеца предварително разучавам всичко за него, изчитам всичко в мрежата, както и коментарите, искам да знам какво точно искат да знаят хората. Проучвам интересите им, избирам не толкова класически маршрути, за да има откривателски елементи в пътуванията.
Струва си да видите и:
Подробно разработвам всичко, свързано с необходимото време за разглеждане, за престой, за рискове и т.н. За много места аз първа съм организирала посещения, дори някои от дестинациите още не са повтаряни от други туроператори, като един женски манастир в Гърция с мощи на 32-ма светци.
– Като че ли с теб пътуват повече жени, как си обясняваш това?
– Те са по-податливи на организация в група, докато мъжете вървят повече индивидуално.
– Как научават желаещите да пътуват с теб какво организираш?
– В началото заложих на реклама в медиите, но нямаше особен ефект. Сега вече знам, че най-добрата реклама е от уста на уста, от споделянията на хората колко добре са си прекарали.
– Отбелязваш скоро два юбилея – 20 години от първата ти екскурзия и 60-та си годишнина. Какво още искаш да постигнеш, да си пожелаеш?
– Най-много ми се иска хората да не се водят по модата да се пътува предимно в чужбина, а да прозрат, че в нашата страна има толкова знайни и по-малко познати места, които много повече заслужават да се видят, да се почувства енергията на родното, на свещеното. За 50-годишнината си организирах пътуване до Ерусалим /направила съм много хора хаджии/, а за 60-та имам намерение да осъществя една друга моя мечта.
Но нямам интерес към дестинации, предлагащи предимно нова, съвременна история.
Усещам и по задоволството на участниците в поклонническите ни пътувания, че е много по-важно да допринесем с нещо за утвърждаване на нашите си, национални идеи и идеали. Най-редовно участваме в заключителните церемонии и ритуали в Международния фестивал “Перперикон”, както ще стане и тази година. С хора от три автобуса взехме участие и в пренасянето с литийно шествие мощи на Св.Йоан Предтеча в едноименния храм в Кърджали.
– Как си обясняваш това влечение у теб към нашите светини, към старата ни история?
– За тези 20 години срещнах и се сприятелих с много интересни хора. Някои от тях са със свръхсензитивни възможности и те ми казаха, че в минал живот съм била една от последователите и учениците на Иисус. Така си обяснявам всичко случило се с мен, активирането на тази ми потребност да пътувам и да правя достояние на повече хора нашата свещена история.
И вярвам, че каквото още има да ми се случи, ще стане по-най-добрия начин, защото то е необходимо на толкова много хора. А на мен ми остава наградата да бъда ценена и уважавана за това, да бъда търсена често за съвети и консултации.
– Пожелавам ти и аз да се изпълни в пълна степен това, за което си била предопределена.
Интервюто взе: Лияна Фероли
