Проклятието на диаманта Хоуп сее смърт сред притежателите на бижуто

Диамантът Хоуп носи проклятие и смърт на всичките си притежатели

Ценното бижу носи единствено нещастие заради проклятие

Диамантът Хоуп носи единствено проклятие и смърт на притежателите си. Ценното бижу, което е истински шедьовър, сее нещастие на всички хора, имали лошия късмет да го притежават. Серията нещастия започва през далечната 1668 година, когато французинът Жан-Батист Таверние открадва диаманта от индийски храм, за да го продаде на краля си Луи XIV. Според историци именно кражбата навлича проклятие на скъпоценното бижу и на всичките му следващи собственици.

Първият от които, естествено, е самият търговец Таверние. Който загива, разкъсан от кучета. Проклятието на подминава и самия крал, който умира от гангрена след като навехва крака си по време на танци. Сред собственичките на диаманта Хоуп е и Мария Антоанета, която загива на гилотината. След смъртта й Хоуп е в неизвестност до 1830 година, когато попада в колекцията на Хенри Филип Хоуп – известен банкер от Лондон и колекционер на скъпоценности.

Проклятието не го подминава и той умира, покосен от загадъчна болест. Синът му продава злощастния камък на турски богаташ, който умира в морска буря. Така Хоуп се озовава в ръцете на султан Абдул Хамид II, който го подарява на любимата си наложница Субая. Младата жена е екзекутирана само няколко години по-късно, обвинена в участие в опит за преврат. Това кара султанът да продаде бижуто на прочутия френски ювелир Пиер Картие.

Той го продава на Евелин Маклин – дъщеря на собственика на Вашингтон Поуст. И тук проклятието на диаманта си казва своето – съпругът й се пропива, свекърва й умира от уж безобидна пневмония, а синът й загива, блъснат от кола. А дъщеря й се самоубива. След смъртта й Хоуп е дарен на музея във Вашингтон, където се намира и до днес.