Чудеса.net
В Ню Йорк се намира Vampire Research Center /Научен център за изследване на вампиризма/. Неговият основател, професор Стивън Каплан твърди на базата на научни данни, че сред хората има такива, които не могат да живеят, без да приемат топла кръв.
Тази зависимост има физиологически, а не психологически характер. Професор Каплан е съставил тест, с чиято помощ вампирите могат да бъдат идентифицирани. Според проучванията му в момента по света бродят 1500 човека с проявени или латентни наклонности към вампиризъм. С човек от този списък репортерката на “Желтая газета” Виктория Колодонова е успяла да направи интервю. Става дума за 25-годишна жена, условно наричана Алиса.
– Алиса, наистина ли пиете човешка кръв?
– Да, така е. Но защо всички се интересуват само от това? Никой например не се интересува как такива като нас понасят светлината, миризмите – а това е проблем при изострената ни чувствителност и обоняние.
– Как станахте вампир?
– Моят път беше дълъг. По природа аз съм скептичка, обичам сама да стигам до отговорите и може би затова станах юристка. Ако някой преди години ми беше казал, че съм вампир, щях да го приема за идиот. Когато станах на 17 години обаче, започнаха измененията в тялото ми. Престанах да ходя на плаж, защото кожата ми изгаряше и имах проблеми със зрението. Постоянно исках да ям, теглото ми се менеше с по килограм-два, плюс-минус всеки месец. Усещах тежест в стомаха. Лекарите ме изследваха, но нищо не откриха.
Започнах да сънувам сънища, които постоянно се повтаряха. Някакви същества ми обясняват нещо, а аз не ги разбирам. После бягам от някого. След години разбрах, че съм бягала от себе си. Освен това изпитвах необяснима тъга.
Така живях девет години до момента, когато опитах човешка кръв. Взех я от съквартиранта си: бяха всичко на всичко пет грама. Пет грама – но светът изведнъж стана по-светъл, тъгата премина, забравих за глада. Почувствах се щастлива!
– Това усещане прилича ли на наркотичната еуфория?
– От наркотиците организмът получава само вреда и когато се събудиш, разбираш това и съжаляваш. А тук се събуждаш и тялото ти пее! Това е истинско щастие!
– Откъде вземате кръвта и колко често трябва да пиете?
– Пия веднъж на 6 дни. За година се получават около шест литра. Вземаме кръвта от хора, които я дават доброволно. Наричаме ги дарители. Вампирът и дарителят трябва да се харесват един друг. След известно време ти разпознаваш дарителя без думи, той става част от твоето “аз” и ти го усещаш дори когато се намира на стотици километри от теб!
/Следва/
Марта Савова
