Чудеса.net
Най-често с думата пигмеи (гр. пυγμαῖοι – „колкото юмрук“) се назовават някои народи от негро-австролоидната раса, населяващи екваториалните гори на Централна Африка и Югоизточна Азия, които се отличават с необичайно ниския си ръст
Най-древното споменаване на загадъчните пигмеи се открива в разказа на египтянина Хирхуф – аристократ от епохата на Старото царство (2686 – 2181 г. пр.н.е.), в който същият се хвали с необичайния си подарък за разтуха на младия фараон – няколко джуджета, уловени от него по време на военния му поход в Африка.
В древногръцката митология пигмеи са наричани приказни джуджета, населяващи земите на Либия и Мала Азия, чиито размери варират от мравка до маймуна. За тях говорят и редица антични автори – Хезиод, Херодот, Аристотел, Страбон, Клавдий Елиан, Антонин Либерали, Атеней и др., но дадената от тях информация има подчертано фантастичен характер. Те са и сред любимите обекти за изобразяване в древногръцката вазова живопис, интерпретираща много често легендарните им войни с жеравите и с пеперудите.
През VII в. китайският историк Ли Тай пише в съчинението си „Ко ди чжи“ („Описание на всички земи“) за страната на джуджетата, намираща се южно от Дацин (Римската империя), чиито жители достигат на ръст едва 3 чи (около 90 сантиметра). Те се занимават със земеделие, а плодовете на труда им са защитавани от жителите на Дацин (великани, достигащи 10 джана – около 30 метра), които отблъскват атаките на коварните бели жерави.
Днес мистериозните пигмеи обитават екваториалните гори на Централна Африка (разпръснати на малки групи в Габон, Камерун, ЦАР, Конго, Руанда) и Югоизточна Азия (т.нар. негритоси, населяващи Андаманските острови, Малайския полуостров, Филипините, някои от островите на Меланезия, северните части на Австралия и някои от прилежащите острови).
Ръстът на възрастните африкански пигмеи достига от 144 до 150 см, кожата им е светлокафява, косата – къдрава, устните – тъмни и сравнително тънки. Те са изкусни ловци и събирачи, като с лова се занимават единствено мъжете (използващи лъкове със стрели с железни накрайници, които много често са и отровни), докато жените са натоварени със задачата да осигуряват растителни храни на трапезата, включващи диворастящи кореноплодни, листа на ядливи растения и тропически плодове; наред с това те ловят червеи, жаби, змии и риба. Не правят каменни оръдия на труда и водят традиционно номадски начин на живот, съблюдавайки обаче строго установени граници с други съседни племена, които никога не нарушават; ловът на чужда територия също не е разрешен и може да стане причина за враждебни сблъсъци. Почти всички пигмейски групи живеят в тясно съприкосновение с останалите племена, чиито езици говорят, осъществявайки разменна търговия с тях. Числеността им варира между 40 и 280 хиляди.
За негритосите е характерен среден ръст между 140 и 155 см. Живеят на малки групи и водят номадски начина на живот, като през дъждовния сезон обитават пещери. Занимават се с лов и събиране на плодове. Езиците им са аглутинативни (слепващи) и са почти непредаваеми посредством писмени знаци. Не познават изневярата, а разводът е изключително рядко срещан при семейните двойки.