Истината за очакваното Небесно царство и смелите рицари

Рицарите Тамплиери са били мотивирани да бранят Ерусалим от мохамеданите, защото той е в основата на бъдещото Небесно царство и там е възникнало християнството

През Средновековието е бил създаден орденът на Тамплиерите, рицарите, на който активно са участвали в защитата на Ерусалим от нашествието на мохамеданите. Те били както рицари, така и духовни поклонници на католическата вяра. Според стечение на обстоятелствата по време на кръстоносните походи по ония времена е било възможно да се съчетае духовния идеал с трупането на богатства, за едни може да са били малко, за други повечко. Събитията по защитата на Ерусалим като столица на очакваното Небесно царство са описани от историците.

Според писаното в Библията се очаква да настъпи в близкото бъдеще Божието царство на мястото на земните царства. То може да бъде наречено Небесно царство, тъй като смисълът е един и същ. Бог е обещал да възстанови първоначалния замисъл за живота на човека в свят без всякакво зло, без престъпления, войни, измами, убийства, болести и без естествената смърт, която постига всеки човек. Първоначално човекът е бил създаден да живее в обществото на ангелите и в присъствието на Бог в Едемската градина, но поради измамата и грехопадението с историята за дървото в Едем, той става смъртен и губи достъпа си до Бог и способността си да вижда съществата в другите измерения.

В началото на Библията е описан светът, който е бил определен за човешката раса и който загубихме, поради непослушанието на Ева и Адам, а в края новия свят, който е отреден за хората приели истински вярата в Исус. Освен това се споменава за един нов Ерусалим, столица на този нов свят, който е приготвен за христовите последователи и за който говори Исус в Евангелието от Йоан глава 14 стихове 2 и 3. За него пише и в последните глави на Библията. За очакваното Небесно царство или както се нарича още и Божие царство е писано на повече от 30 места в Новия Завет на Библията и се има пред вид точно този нов свят, но има и духовно значение. Всеки който е повярвал в Исус е вече поданик на това Небесно царство или може да се каже, то е сред нас.

По отношение на разминаването в разбирането на идеите, които проповядва Исус и това, което вършат католиците, а и повечето църкви е дадена притчата в Матей глава 7 стихове от 20 до 29, но и цялата глава говори по този въпрос. Това, на което Той обръща внимание е Божият закон в стих 23, който се отхвърля както се казва и от най-активните християни, вършещи чудеса. Ясно е, че тези чудеса не са от неговата сила. Основния критерий тук е Божият закон с 10-те заповеди – Изход 20 глава 2-17 стихове. Този въпрос е много обширен. Католиците през Средновековието са променили 2 от тях, което е неправилно и забранено, а те си го и признават. Въведена е и измамата, че той е разделен на 2, едната да обичаш ближния и другата – да обичаш Бога, което е обобщаване на 10-те заповеди, а всъщност става въпрос за 2 стиха, които Исус е цитирал от Стария завет. Тази измама е била приета от почти всички християнски църкви и деноминации, само някои протестантски деноминации не са я приели. Целта е била да заблудят народите и да ги отклонят от правилния начин на поклонение и служене на Бога и с това да загубят спасението си, което е най-важното нещо за човека от гледна точка на вечността.

Всичко това се приема с вяра, както в Бога, така и вярването в еволюцията, за която няма никакви доказателства, но все още се изучава. За доказателство за достоверността на Библията има научни, исторически и други факти, но не се изучават. Всичко зависи от висшестоящите, хората живеят с внушенията, които те им налагат.

Исус е говорил с притчи на народа, за да бъде по-добре разбрано обещаното Небесно царство и че всички са поканени да станат негови поданици и да живеят в него в рая, и това е въпрос на личен избор. Всеки човек взема своето решение за живот или смърт. Ако не приеме поканата, остава само с този живот. Най-трудно приемат тази истина за царството фанатиците, които са научени да убиват хората с други разбирания и да се противят на всичко, което е от християнската вяра, предимно срещу Библията. Освен през Средновековието, има ги и сега – ислямисти, които са настроени от някакви задкулисни организации или общества, с цел да унищожат християните и да наложат своята сатанинска религия. Много християни са избивани заради вярата си през 20 и 21 век, а това е време, през което човечеството трябваше да е станало по-добро и миролюбиво, а ето, че се изпълнява пророчеството на Библията, че преди края на света ще се влошава живота на хората, поради злите им помисли и дела. Това се отнася и за всички останали страни по света, не само в Сирия, Ирак и други, в които се извършват такива зверства. Не беше ли това причината за гибелта на предпотопния свят?!

През 2005 г. английският режисьор Ридли Скот, който направи филма „Гладиатор”, засне филма „Небесно царство”, който стана епична история за приключения, смелост и страст. В него се описва как през 12-ти век, френският ковач Балиан става рицар и тръгва за Ерусалим заедно с благороднически рицарски орден. Неговата смелост и чест стават причина той да бъде водач на Ерусалим и да ръководи отбраната му от нашествениците араби. С този филм бе възкресен жанрът за кръстоносните походи.

През Средновековието основния мотив, който е направлявал умовете и живота на хората са били вярата в Бога, страхът от него и вярата в живот след смъртта, което е по-различно от описаното в Библията, за това четете – ТУК.

С избирането на сюжета за ”Небесно царство”, Ридли Скот и неговият сценарист Бил Мойнахан са подложени на страшна критика с упреци, че издигат арабския владетел Саладин като герой, който е бил кумир в наше време на Садам Хюсеин. От една страна Скот е бил упрекнат от историците, че е направил мохамеданите прекалено добри, а кръстоносците прекалено лоши, а от друга е упрекнат от много хора, включително и от мюсюлмански лидери, че е против мохамеданството. Но филмът е много хубав, исторически, макар и с голяма художествена измислица за живота на Балиан, който защитава града от нашествениците. „Прокаженият крал” Бодуен IV например, за който се говори във филма е бил много талантлив военачалник. В една от битките при Монжизар, той с 3000 рицари успява да унищожи 20 000 арабски войници на Саладин, но царува в Ерусалим само 13 години.

Подбудите на рицарите и особено на Тамплиерите са били защита на светите земи от неверниците и на всички християнски земи също и по-второстепенен мотив – трупане на богатства по време на походите и преди тях – папите и кралете са ги подпомагали като са им давали преференции, освобождавали ги от данъци, развивали са търговия, банково дело и са плячкосвали каквото могат, но много от тях намират смъртта си при тези приключения.