Копието на съдбата е най-бленуваният от всички владетели артефакт
Според евангелието римският центурион Гай Касий Лонгин пронизал с него Христос на кръста с цел да провери дали Спасителя е предал богу дух. Секунди по-късно Лонгин осъзнал, че Исус е Божия син и станал ревностен християнин. През Средновековието, та чак до наши дни редица апокрифни текстове затвърждават убеждението, че онзи, който притежава Копието на съдбата (Копието на Лонгин), ще владее света.
В действителност легендата за християнската реликва възниква на основата на по-стара римска. След битката при Кана пълководецът Ханибал забил копието си в градската порта на Рем, но за повече не му стигнали силите.
Според християнското предание един богат човек, Йосиф от Ариматея, прибира и запазва кръста, плащаницата, Свещения граал и Копието на съдбата. По-късно реликвите са открити от Елена, майката на първия християнски император Константин. Някои твърдят, че Копието на Лонгин е принадлежало преди на Александър Велики. Самият Карл Велики, живял по времето на нашия хан Крум, се бие с оръжието в цели 47 битки и побеждава във всичките.
Фридрих Първи Барбароса през 12-ти век потегля към Йерусалим на Третия кръстоносен поход. Когато преминава река в Турция, допуска непростимата грешка да изпусне Копието на съдбата. Малко след това Барбароса пада в реката и се удавя.
Копието на съдбата е включено в съкровището на Хабсбургите през 1273 г. През 1796 г. е дадено на съхранение във Виена. Привлича вниманието на Наполеон, който е запленен от предполагаемата му мощ. Реликвата остава във Виена цели 142 години, докато не я заграбват нацистите.
Един артефакт в Армения също има претенцията да е автентичното Копие на съдбата. Британски изследователи дори заснемат документален филм за това, но тезата им е оспорвана в научните среди. Друго копие се пази във Ватикана. За него от Рим също твърдят, че е истинско.